Lost in Japan

27🗼

Всъщност Тейонг си изкарваше доста добре в апартамента на Джехьон. Двамата биха били много добри съквартиранти.

По-рано Джехьон му бе дал от своите домашни дрехи, за да му е по-удобно, тъй като неговите бяха останали в дома на Юта.

- Дже... - започна кафявокосото момче и облегна глава на рамото му.

- Кажи?

- Нали сме приятели?

- Откъде ти дойде това пък сега? - засмя се розовокосият.

- Питам просто...

Тейонг се отдели от рамото му и го погледна в очите.

В стаята беше тъмно. Единственото се осветяваше от телевизора, на който се показваха финалните надписи от поредния филм, който двете момчета си изтеглиха да гледат.

Минаваше два през нощта и им се спеше страшно много, само че имаше толкова филми, които искаха да изгледат.

Двамата седяха един срещу друг и се гледаха в очите без да казват нищо.

По едно време, Джехьон просто се приближи и сля устните си с тези на другият.

Тейонг можеше да си признае, че му бе приятно. Целувката изпрати тръпки по цялото му тяло.

Но нищо повече.

Не беше като целувките на Юта. В тях имаше толкова много емоции. Тази тук, беше просто една обикновена целувка.

Джехьон се отдели от момичето и го погледна, усмихвайки се:

- Беше просто... Приятелска целувка за "лека нощ".

- Лягаме ли?! - намръщи се Тейонг.

- Късно е. - обясни по-високият - Аз съм на работа и ще ставам рано.

След това се изправи и отиде да остави празните чинии в мивката, след което се върна.

- Аз лягам. - съобщи той - Лека нощ.

- Лека.

След като остана сам, Тейонг поседя николко минутки в хола, изпи остатъка от сока си и отиде да остави празната чаша в мивката.

Изключи телевизора и отиде в банята, където завари Джехьон да си мие зъбите.

- Имаш ли... - започна Тейонг, но не успя да довърши.

Джехьон се засмя и извади от огледалното шкафче една розова четка.

- Братовчедка ми взима по две... - обясни той - Когато бях в Америка, тя живееше тук. Останала е от нея. Не е използвана. Кълна се! - той подаде четката на Тейонг и се обърна отново към огледалото.