Lost in Japan

31🗼

След като Юта остави колата си на ремонт, Джехьон мина и го взе със своята, след което отидоха до ресторанта, близо до кантората.

- Нещо си унил. - отбеляза Джехьон и хвана едно парче риба с клечицата си, след което го набута в устата си.

- Така е...

- Заради Тейонг? - предположи момчето.

- Не само... Но главно да...

Джехьон го изглежда продължително, което не остана незабелязано от японеца:

- Какво?!

- Имам една идея. Но не съм сигурен за това.

- И тя е?

- Мисля, че знам как да накарам Тейонг да говори с теб.

Това привлече вниманието на Юта и той го погледна сериозно:

- Какво си намислил?

- Не е нещо кой знае какво. - обясни Дже - то по-скоро ти ще го накараш да говори с теб...

Юта си взе още една хапка от рибата, преглътна я, след което каза:

- Добре. Какво си намислил?

          
След горе-долу половин час, двете момчета се върнаха отново в кантората, на време за края на почивката.

Този път отново бяха посрещнати от секретарката, която им се усмихна мило:

- Господин Накамото ви очаква. - след това се върна към работата си.

Когато влязоха в асансьора и бяха само двамата, Джехьон погледна приятеля си и леко се засмя:

- Всеки път изглеждаш така, сякаш ще я разкъсаш на парчета.

- Ако можех, щях! - отвърна той през зъби.

Двамата пристигнаха на етажа и Дже направи място на червенокосият адвокат да мине първи, след което го последва.

Когато влязоха в кабинета на бащата на Юта, видяха един човек, който седеше с гръб към тях.

- Здравейте, момчета! - поздрави ги възрастния човек, а когато гостът му усети чуждото присъствие се обърна и се усмихна.

Виждайки кой седи пред него, Юта замръзна на място. Как, по дяволите, е възможно това?!

- Аз съм Шиторо Нанаса. - представи се той и се поклони, а другите две момчета направиха същото.

- Джънг Джехьон. - представи се розовокосият, а когато видя, че приятелят му е замръзнал се засмя нервно - Това е Юта.