Lost in Japan

22🗼

- Ти си бившият на Юта...

Каза Тейонг и огледа момчето, което седеше пред него. Палтото му беше дълго почти глезените. Беше с черна риза и черен панталон. Изглеждаше толкова сериозно, цялата картинка, обаче, се разваляше от бонбонената му коса, която показваше, че в него се крие нещо детско.

- Да, аз съм. - усмихна се високото момче и подаде ръка напред. - Най-накрая ми се отдава възможност де се запозная официално с теб. Аз съм Джехьон.

Брюнетът стисна ръката на момчето и го погледна в очите.

- Аз съм Тейонг.

По-малкото момче пусна ръката на по-голямото и направи крачка назад.

- Е... - заговори отново Джехьон - Ще ми кажеш ли какво правиш тук?

- Отидох до магазина, но се изгубих. - обясни той и въздъхна, а щом чу, че другият се засмя се намръщи. - Не е смешно!

- Напротив. Не е! - отвърна той и се намръщи - Сега не знам как да се върна...

- Знаеш ли какво?

- М?

- Става обяд, а аз съм гладен. Защо не дойдеш за един обяд вкъщи и после ще звъннем на Юта. - предложи той и се усмихна.

В усмивката му имаше нещо странно, нещо дяволито, което караше Те да откаже.

- Не знам... Може още сега да се обадим. А и не съм гладен. - отвърна брюнетът, но коремът му веднага изкъркори, проваляйки всичко.

- Добре... - започна отново Джехьон - Ела у нас, за да си заредя телефона, защото батерия, а ако евентуално коремът ти все още е гладен до тогава, имам суши. Тази сутрин ядох.

- Суши за закуска?! - засмя се момчето и повдигна въпросително вежда.

- Какво?! - повдигна рамене Дже - Вкусно е. 

В крайна сметка Тейонг реши да се съгласи. Чувстваше се странно около бившия на Юта. Все пак той беше много по-висок от него и по-строен...

За момент Тейонг му завидя, но бързо се отърси от мислите си.

- Пристигнахме. - каза Джехьон.

Тейонг погледна нагоре към огромната сграда. Приличаше точно като тази, където живееше Юта.

Двамата влязоха и се качиха в асансьора, който изглеждаше толкова чист и поддържан, а скоро се озоваха и на последния етаж.