Lost in Japan

17🗼

Джони и Тен разхождаха за пореден път Иза в парка. В началото по-ниското момче се тревожеше, че може да срещне още някого, но след като Джони успя да го убеди, че Марк е при баба си, а Дойонг на работа реши, че да поизлезе малко, все пак няма да е толкова лошо.

- Къде ти се ходи сега? - попита изведнъж по-високият.

- Искам да отидем за кафе!

- Добре... Наоколо имаше едно каф...

- Не! - прекъсна го чернокосият - Първият път, когато дойдох, Тейонг ме заведе до едно място... Там кафето е невероятно! Като от Рая!

- От Рая?! - засмя се Джони, след което каза - Добре, хайде!

Двамата тръгнаха надолу по улицата. Джони се сети къде искаше да отидат, но въпреки това реши да остави Тен да води.

Забавляваше се да гледа как ниското момче се оглеждаше, точно като сурикат...

Накрая, когато стигнаха, Джони застана отстрани до вратата с кучето и каза:

- Аз трябва да изчакам тук. Вътре не пускат кучета, но ти ми вземи нещо. Нямам претенциите какво.

Тен кимна и влезе. Откакто бе дошъл в Корея само чакаше възможност, за да си вземе от това кафе.

Когато застана на опашката се огледа и погледът му падна на една до болка позната жена, която седеше на масата, точно срещу него и пиеше кафе.

Тен се обърна с гръб към нея и бързо излезе навън, а въпросната жена погледна учудено след него.

- Какво стана? - попита Джони, когато видя стреснатият поглед на по-малкото момче.

- Видях... Лелята на Тейонг! - каза той, след което хвана ръката на по-високия и тръгна към вкъщи.

Защо винаги когато излезеше трябва да вижда някой от познатите на Тейонг?! Защо Вселената го мразеше толкова много?!

  
През следващите два - три дена, Тейонг се забавлява толкова много с Юта, че напълно бе забравил за какво всъщност е в Япония.

Чувстваше се така, сякаш е живял тук толкова много време и изобщо не му минаваше мисълта да си тръгне, докато леля му не звънна...

Беше един хубав и слънчев ден. Юта и Тейонг закусваха препечени филийки на терасата и гледаха минаващите долу хора.

По едно време телефонът на по-малкото момче звънна. Той си избърса ръцете в една салфетка и взе устройството.