Lost in Japan

18🗼

Юта се събуди от досадната аларма. Само че, изобщо не се изнерви, ами напротив. Усмихна се и стана от леглото. 

Днес щеше да се види с Джехьон. Тъй като бе последния ден на по-малкия в Япония искаше да прекарат целия ден заедно.

Беше планирал всичко. Какво ще правят сутринта, после на обяд, след това вечерта. Предварително се беше подготвил с някакви филми, които могат да гледат.  А после - щеше да го изпрати на летището.

Когато обаче се сети, че Джехьон ще заминава се натъжи доста и сълзи се появиха в очите му, но той бързо ги изгони.

Не биваше да е тъжен...

Момчето отиде в кухнята и се усмихна на мъжа, който беше с розова готварска престилка и правеше палачинки.

- Добро утро, Шу! - каза той.

Високият мъж се обърна и се усмихна на момчето.

- Добро да е!

- Къде е майка ми? -  попита изведнъж по-малкият и седна на стола.

- Излезе. Имаше работа. Но аз съм от по-късно и реших да направя закуска.

Шу беше новото гадже на майка му. Честно казано се разбираха добре, но Юта беше вече твърде голям, за да може да каже "татко" на този човек.

Чувстваше го повече като приятел, отколкото като родител. Беше му приятно да гледат филми заедно, да се крият, когато майка му е ядосана...

По-големият мъж беше доста висок, с черна коса и невероятна усмивка. Със самото си присъствие успяваше да вдъхне спокойствие у хората, а да не говорим, че имаше и таланта да предразполага всеки, дори и непознати...

Шу остави една чиния, на която имаше цяла планина от палачинки и я заля със сироп.

Двамата закуска обилно, а след това Юта се качи в стаята си, за да се оправи.

Нямаше търпение да прекара малко време с Джехьон. Искаше поне за последно да го прегърне и да му каже колко много го обича.

Не след дълго Юта беше готов. Отиде в хола и съобщи на Шу, че излиза.

- Да се забавляваш! - отвърна му той.

"Едва ли ще мога..." - каза си наум Юта.

- Чао! - помаха червенокосият и излезе.