Lost in Japan

28🗼

Цял ден Тейонг седеше в апартамента на кореецът и мислеше над случилото се. Знаеше, че е време да си тръгне. Трябваше да го направи още когато объркаха резервацията му в хотела.

Но и не искаше. Заболяваше го сърцето, при мисълта, че трябва да си тръгне по този начин.

- Джехьон.

Тейонг влезе в хола, където младият адвокат седеше и четеше някакви документи.

"Всички адвокати ли работят вкъщи, да му се не види?!" Запита се брюнетът и седна на дивана.

- Да? - попита Джехьон и вдигна поглед от документите си.

- Просто исках да ти кажа, че скоро ще се прибера вкъщи.

Джехьон го погледна сериозно и въздъхна:

- А Юта? Тен? Те искат да говорят с теб.

- Искам само да се прибера... - прошепна той и сведе поглед надолу. - Опитах се да си взема билет за след два дена, но има проблем... Но при първа възможност ще се прибера...

Джехьон въздъхна и избута документите си настрана.

- Виж, Тейонг. Не можеш просто така...

- Мога. - отвърна напълно спокойно той.

- Но трябва първо да отида да си взема багажа.

- Мога да те закарам. - предложи розовокосият.

Тейонг прехапа устна и го погледна умолително:

- Вие работите заедно.

- Е и?

- Не можеш ли да го помолиш да ми донесе багажа направо при теб? Почти не съм си го разхвърлял, така че не мисля, че ще има проблем.

- Не мисля, че...

- Моля те! - възкликна Тейонг.

- Тейонг. Знаеш го Юта, ще иска да те види и чак тогава ще ти го даде. Ще ме изнудва и...

- Не мога да отида. Моля те! Направи го за мен! - помоли се той.

Тейонг изглеждаше толкова невинен в очите на по-големият. Толкова сладък беше погледът му, че нямаше как да му откаже.

- Добре. - въздъхна Дже - Утре като го видя, ще го помоля. Но не ти обещавам нищо!

- Благодаря ти! - усмихна се Тейонг и го прегърна, след което се изправи - Аз ще си лягам.

- Лека нощ!

- Лека. 

               
На следващата сутрин, Джехьон изобщо не се бави с разговора. Веднага щом разбра, че Юта е пристигнал, отиде при него.