Lost in Japan

29🗼

След като Джехьон се прибра, веднага разказа на Тейонг за възможностите, които Юта му даде.

- Говори пак с него! - настоя ниското момче с надежда в очите. 

- Колкото си инат ти, толкова е и той! - отвърна раздразнено Джехьон.

Тейонг въздъхна и седна на дивана, цупейки се. Направо му идеше да скочи от някъде.

Потропа около две минути нервно с крак, след което се обърна, без промяна в изражението към розовокосият адвокат и каза:

- Ще ме заведеш ли до дома на Юта?

Джехьон се усмихна леко и кимна.

Двамата не загубиха и минута повече и излязоха от апартамента на розовокосият. Двамата се качиха в колата и потеглиха. 

През цялото време, в главата на Тейонг се въртяха различни сцени, за товау което ще се случи по-късно.

За жалост само една от тях завършваше щастливо, но това беше толкова глупаво. Така се случва само по телевизията и в книгите. 

Скоро след като пристигнаха пред големия блок, Тейонг слезе от колата и въздъхна. Не искаше да го прави, но си искаше багажа, парите, зарядното и като цяло всичко.

- Давай. - подкани го Джехьон - Ще се справиш! Мога да дойда с теб, ако иск...

- Няма нужда - прекъсна го брюнетът - просто стой тук.  Не тръгвай!

- Няма. - обеща му Джехьон, а по-малкото момче влезе в сградата.

Докато се изкачваше с асансьора, толкова много мисли и емоции преминаха през него.

Една част от него искаше да си тръгне. Да изостави проклетия багаж и някак си да се върне в Корея.

Другата, обаче, искаше да отиде. Да види Юта. 

Когато стигна пред апартамента на двете момчета, чу някакви крясъци и викове.

Истината е, че след като се изтърваха пред Тейонг, двамата не спираха да се карат. Спореха за всякакви дреболии, а някак си успяваха да вмъкнат и кафявокосото момче в скандалите си.

Това беше ежедневието им, а съседите непрестанно идваха да им правят забележка.

Разбира се, Тейонг нямаше как да знае това.

Момчето натисна плахо звънеца и изчака. Виковете спряха и след малкото вратата се отвори.
  
Когато Тейонг видя червенокосият адвокат, сърцето му се сви.