Lost in Japan

32🗼

Делото мина повече от добре. Двете момчета не само че спечелиха, ами и направо ги разбиха.  

- Да те закарам у вас? - предложи щастливо Джехьон.

Червенокосият адвокат се замисли, след което се усмихна на приятеля си:

- Нека да отидем в близкия парк. - предложи той - Ще си вземем сладолед и ще отпразнуваме.

Джехьон се засмя и разроши боядисаната му коса:

- Добре, хайде.

През цялото време двамата си говореха оживено, а хората, които минавах покрай тях се чудеха какво чак толкова силно са пушили.

Тъй като не искаха да вземат колата на Дже, решиха да ходят пеша. Което в друг случай щеше да е убийствено, само че двамата бяха странно весели и целия път до мястото им се стори приятен.

Когато стигнаха се насочиха до познатата каравана за сладолед.

Взеха си по един ягодов и седнаха на една пейка.

- Напомня ми на косата ти - засм я се Юта и отхапа от своя.

- Така е. - съгласи се се Дже - Между другото, трябва следващия път когато видим Шиторо да му кажем, че делото наистина беше лесно.

Юта кимна и облиза сладоледа, тъй като беше доста топло и започваше да се разтича.

Двамата си ядяха сладоледите, когато телефонът на розовокосото момче извибрира в задния му джоб.

Той го взе и отвори съобщенията си.

Имаше няколко от Тейонг, който го пита кога ще се прибира, тъй като се е забавила повече от обикновено.

Джехьон му отвърна, че празнува победа и скоро ще си е вкъщи.

- Тейонг ли е? - попита Юта, а от веселото му изражение нямаше и помен.

Джехьон въздъхна и направи опит за окуражителна усмивка:

- Не се бой, планът ми ще проработи!

Юта повдигна вежди и продължи да яде.

Когато Джехьон си изяде своя, се обърна към червенокосият си приятел, чудейки се как да му каже...

- Можеш да тръгваш. - каза му той, сякаш прочел мислите му.

Джехьон кимна и се наведе да го прегърне.

Едва сега Юта осъзна, че от доста време насам не бе прегръщал по-високото момче.

Беше толкова.... Спокойно. Определено му липсваше тази близост през всичките тези години.