Lost in Japan

8🗼

Тейонг поседя малко в стаята, като през цялото време обикаляше в кръг и се опитваше да осъзнае ситуацията, в която бе изпаднал и да намери по-бързо решение на всичко. 

"Ако намеря Тен..." каза си той "...Всичко ще се нареди!"

Той се усмихна и кимна решително на себе си. Взе лаптопа си и излезе от стаята, като чехлите, които седяха до едно шкафче в коридора му направиха впечатление. Той клекна и взе единия чехъл. 

- Хей, Тейонг! Искаш ли... - Юта се показа на вратата, а веднага като видя по-малкото момче застина на място - Просто чехли... - каза той и се опита да не звучи нервно. 

- Да, ъм... Не, извинявай. - брюнетът ги върна на мястото им и се изправи, заставайки очи в очи с японеца срещу него - Просто... Гаджето ми има същите. - обясни той и се усмихна.

И ето тук Юта се почувства разкъсан на две. За част от секундата през главата му преми мисълта да каже всичко на момчето. Да му каже какви ги е надробил Тен, как го е излъгал, игнорирал, заради чувството на вина, а след това как избяга. 

- Ъм... Тези ми ги подари майка ми. - излъга той и се усмихна - Но... Не харесвам розово и... Ги нося само когато съм сам вкъщи. 

След това се обърна и влезе в кухнята, като извика:

- Настани се в хола, аз ей сега ще дойда. Паролата за интернета е на масата, така че... Ако ти трябва за нещо - ползвай я.

Тейонг отиде в хола и взе малкото листче, което бе на масичката. Отвори настройките и направи всичко, което бе нужно, за да се свърже. 

- Благодаря ти! - провикна се той и отново насочи вниманието си към компютъра. 

Обстановката в хола на по-големия му придаваше някакво спокойствие. Стените бяха в топли цветове, а мебелите така подбрани, че да си подхождат с тях. Бежовите пердета, които бяха леко прозрачни, създаваха илюзията за простор в стаята. 

"Дали някоя жена му е помагала за обзавеждането...?!" Запита се той. 

Докато пишеше нещо на компютъра, духна лек ветрец от прозореца и едно малко листче, смачкано на топка се търкулна до него. Тейонг се наведе и го взе. Разгърна го внимателно и се зачете в написаното.

Юта хьонг!

Знам, че си ми сърдит. Дори няма да опитвам да се оправдая. Не постъпих правилно! Вината е изцяло моя...
Сигурно сега не искаш да ме виждаш, камоли да мислиш за мен. Разбирам! Точно поради тази причина си събрах един малък куфар и...