Lost in Japan

30🗼

На следващия ден, двете момчета станаха рано, заради алармата на червенокосият.

- Юта.

- М?

- Къде ми е купата за мюсли?

Юта въздъхна и отиде до един от по-високите шкафове. Присегна се и извади една синя купичка след което я подаде на приятеля си.

- Добре, защо е там?! - попита малко строснато ниският тайландец.

- Тейонг я сложи там. - обясни безизразно червенокосият и си наля малко кафе.

- Оу, ясно. - отвърна Тен и извади млякото от хладилника, сипа го в купата, взе мюслите и добави и тях, а след това отново проговори - Знаеше ли, ако не се беше издал, сега той щеше да е тук и сам да ми каже.

- Е, ако не му беше изневерил с първия срещнат, това нямаше изобщо да се случи. - заяде се Юта.

Общо взето така бяха двамата всяка сутрин и не само... Но учудващото е, че за доста малък срок от време бяха свикнали с това. Нито се опитваха да подобрят нещо, нито да променят.

Бяха изморени от това, но и двамата отказваха да си признаят и да седнат да поговорят като хората, за да изгладят проблемите, които се бяха зародили между тях.

Отстрани гледката беше тъжна - двамата приятели, които се карат. Осъзнаваха го, но отказваха до го променят...
  

Когато Юта се оправи, взе ключовете си и излезе. Беше толкова ядосан, че дори не се усети колко силно трясна вратата на колата, когато влезе вътре.

По едно време, докато чакаше на светофара, един човек се блъсна без да иска в неговата кола.

Всички зад тях седяха и чакаха, някои даже започнаха да се оплакват, защото искаха да тръгнат, но когато Юта излезе бесен от превозното средство всички млъкнаха.

- КАКВО Е ТОВА?! - развика се той.

- Извинявам се! - каза шофьорът на другата кола.

- ГЛЕДАЙ КЪДЕ КАРАШ!

- Бързах за работа и...

- ХИЧ НЕ МИ СЕ ОПРАВДАВАЙ! - изкрещя за пореден път червенокосият.

- Наистина много съжалявам! Ще платя за щетите! - отвърна човекът.

Той изглеждаше мил и добър гражданин, само че Юта беше толкова ядосан, че изобщо не му пукаше.