Lost in Japan

6🗼

Джони седеше на летището и чакаше тайландеца. Точно когато Тен му писа, той вече бе на летището и осъзнаваше, че ще чака доста, но предпочиташе да дойде по-рано, отколкото по-късно.

По едно време изгуби представа за времето и потъна в мисли. Мисли за най-добрия си приятел, а после и за Тен и за това колко спонтанни са действията му и той самия.

Понякога взимаше прибързани решения, а това, което направи днес, определно бе такова. И не, не че не искаше да по-малкото момче да дойде при него. Но такива неща определено се казват от по-рано.

- Джони!

Докато седеше на една от пейките, чу някой да го вика и веднага се обърна натам, откъдето дойде викът.

В далечината видя едно момче, което с бърза крачка дойде до него и го прегърна. Джони обви силните си ръце около талията му и го предърпа към себе си.

Едва сега чу тихите хлипания на малкото момче и се отдели от него, само колкото да погледне лицето му.

- Тени. - каза тихо Джони и помилва гърба му - Какво има? Защо плачеш? Нали дойде...

Теб само поклати глава и отново го прегърна. Не искаше все още да разкаже цялата история на Джони. Беше го страх от това как ще реагира по+големия.

Накрая кестенявокосият се отдели първи от прегръдката и се усмихна топло на момчето срещу него.

- Хайде да тръгваме! - предложи той - Ще се приберем и ще ти сготвя нещо.

Тен кимна и двамата отидоха да вземат куфара му, след което се отправиха към изхода, който ги изкара направо на паркинга.

Джони го заведе до неговата кола и я отключи, като по-малкото момче метна всичко на задната седалка и се настани на мястото до шофьора.

По време на пътуването до дома на по-голямото момче, между тях двамата се беше разпростряла мъртвешка тишина.

По едно време, телефонът на Тен звънна, но той нищо не направи. Остави го така да си звъни, докато не спре.

Беше го страх да вдигне, затова след второто позвъняване си изключи телефона и го прибра в единия джоб на дънките си.

- Тени. - каза Джони, без да отделя поглед от пътя - Няма да те притискам, но знай, че можеш да ми имаш доверие. Когато се почувстваш готов, можеш да ми разкажеш цялата история. Ще те изслушам. - той се усмихна и го погледна за част от секундата, след което се съсредоточи върху пътя.