Recovery

Част 1

Отново стоях пред неприветливата , тъмна и покрита от части с брашлян сграда която нямаше никаква промяна след последното ми посещение , а времето в Лондон бе в унисон с настроението ми. След две години отново трябваше да премина през прага на училището което превърна живота ми в ад и което до някаква степен ми помогна да избягам за цели две години от тук. Та да мина посъщество , единсвеното нещо за което бях благодарна на училището си бе проектът по който се размених с едно момиче от Берлин за две години. При влизането ми в главният коридор на училището можех да усетя напрежението във въздуха което беше по - голямо от колкото очаквах. Познавах това място буквално наизуст и се запътих към шкафчето което получих от директора , което се указа доста близо до повечете ми часове през цялата седмица. След като оставих по - голямата част от нещата който носех се запътих към първият си час за тази година . Влизайки в стаята забелязах познатата фигура на възрастната ми учителка по Английски език която явно бе шокирана да ме види отново тук.

- Госпожице Томпсън радвам се да ви видя отново ! - беше доста любезна от последният път в който се видяхме.

- Ако кажа , че и аз се радвам ще ви излъжа. - разглеждайки цялата стая за мястото на което бях свикнала да стоя , но няколко нови фигури ми направиха огромно впечатление.

- Явно престоят ви в Германия се е отразил много добре на самочувствието ви. Няма нужда да ви представям на по - голямата част от класа ви. - нямаше си и напредстава , че това бе само едно от нещата които бяха променени в мен.

- Не горя от желание да го направите. - нямах повече какво да кажа на любимата си учителка и се запътих към мястото си , което бе в десният ъгъл на стаята. Сядайки на мястото си усетих как няколко поглед се бяха забили в мен , но ги игнорирах и отново сложих качулката си която пречеше на част от лъчите да огреят лицето ми. Часът по английски свърши доста бързо и се налагаше да се запътя към кабинета на директора , за да оправя останалите си документи за последната си година тук . Тръгвайки отново към шкафчето си за да взема слушалките си някакви момичета се изпречиха на пътя ми и всички които бяха в коридора се стъписаха.

- Бела неможем да повярваме , че това си ти ? - гласовете им ми бяха познати и не след дълго се сетих , че това бяха Ашли , Алексис и Ария или по точно трите А-та. Те бяха от групата на известните поради причината , че те носеха маркови дрехи и караха коли послед писък на модата.