In The Name Of La Famiglia

Пролог

Посветено на всички жени и момичета, които не се страхуват да бъдат личности сред безличните.

......................................................................

Рим, Италия. Средата на май, 2019 година.

-Capo*, тук ли сте?

Отместих погледа си от градината и се обърнах. Винченцо стоеше на вратата в типичната му войнишко изправена поза. Когато бях дете често си мислех че има невероятната способност да се превръща в статуя, защото бях убеден, че колкото и да се мъчи, човек не може да стои в тази позиция дълго време. Аз самият съм опитвал доста пъти, но не ми се получи. Успях да си докарам само солидно схващане.

Винченцо беше дясната ръка на баща ми някога. Въпреки своите 65 години и лекото бирено коремче, не изглеждаше никак зле. Някога гъстите и буйни черни коси, които помнех от детинство постепенно бяха заменени от сиво-бели кичури. Поръчковият му син костюм му стоеше перфектно (добре де две от копчетата на шкембенцето му скоро щяха да се пръснат и да ме уцелят, но не това е най-големият ми проблем!).

Когато баща ми почина от инсулт преди 10 години ме помоли да направя нещо за la famiglia**. Негова мечта беше да се оженя и да се установя. Да улегна. Да стана дори баща и някой един ден да ме наследи. За съжаление това же напълно невъзможно. Първо, поради детската ми глупост останах стерилен. И второ - имам белези, които не бих позволил на никоя жена да ги види. За това, на смъртния си одър баща ми ме помоли да открия трима конкретни души. Двама от тях бяха братя. Единият от тях беше около 12 години по-малък от мен, а другият - 20. Да, да, да! Знам че не ми давате повече от 30 години максимум, но колкото и тъпо да звучи отдавна минах трийсетте. Сега съм на 41 и в света на мафията никога не можеш да имаш гаранция за нищо. Та да се върна на хората. Третият човек е момиче. Не знам буквално нищо за нея. Имах само нареждане от баща ми да ги открия. Те бяха мои много, много, много далечни братовчеди (седми или осми, ако не се лъжа) и работата ми беше да ги събера, за да може ако нещо някога ме сполети заветът на фамилията да остане в нея.

-Надявам се носиш нещо за мен. - отвърнах със стоманен глас.

Винченцо се изкашля леко и де приближи като остави пред мен няколко папки. Погледнах ги внимателно. На тях бяха написани имена.

Vladislav Iliev

Borislav Iliev

Juliana Dimova

Отворих първата папка и видях снимка на мъж, който според мен беше съвсем в началото на 30-те. Имаше късо подстригана руса коса и светли синьо-зелени очи. Името му беше Влади... Добре не мога да го произнеса! Може и да съм живял за кратък период в България, но определено съм позабравил доста неща.

Затворих папката и отворих следеащата. Сякаш снимката беше на един и същи човек, но направена с около десетина години разлика. Момчето тук беше симпатично. Сигурно беше най-много на 20 години. Очите, коста, дори начина на усмивка беше еднакъв. Само емоцията от снимката беше различна. По-големият излъчваше солидна твърдост, докато по-малкия имаше нещо... Невинно, твърде невинно.

Отворих и последната папка. Това определено беше първият момент в живота ми, е който ченето ми би ударило земята, ако не го бях стиснал с все сила. Момичето на снимката... Господи какво момиче! ТА ТЯ Е ХОДЕЩО ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ЖЕНА! Лицето й излъчваше кроткост и спокойствие, а около нея сякаш имаше ореол от свтлина. От онзи, с който виждаме майките си всеки път, когато ги погледнем.

Затворих припряно папката преди да се увлека твърде много по нея.

-Какво можеш да ми кажеш за тях?

-Ами като цяло в папките пише всичко. Големият брат се казва Владислав. В момента усилено се занимава с коли, които са му страст. По-малкият е Борислав. Трета година в Медицинската академия. Добре се справя. Успяха да проникнат в системата и да поразучат за това. Момичето е Джулиана. Също учи в Медицинската академия, но за разлика от Борислав, тя е учи фармация, а не медицина. Тя и Борислав са завършили гимназия по езици заедно и дори тогава са се занимавали с доста неща. Явно са свикнали да носят доста дини под една мишница без да ги изпускат.

-А опита ли да се свържеш с някой от тях. Трябват ми тук! - натъртих доста на последната дума.

-Само Борислав ни отвърна. Края на юни може да е тук. Изпити, какво да прави.

-Ще дойде в Италия на почивка и накрая ще се върне с жена.

-Значи сте го решил? Ще го убедите да се ожени за нея.

-Ще го направи. Дори и да не иска.

-От къде сте толкова сигурен, capo?

-Момичето изглежда мила, тиха и покорна. Тя ще се подчини лесно, а той няма да има друг избор. Също така може и да постегна момичето още малко, за да има по-... Представителен за нашата сфера вид.

-Разбирам capo. Ще направя всичко възможно всичко да е готово за тяхното пристигане.

-------------------------------------------------------
capo (итал.) - шеф
la famiglia (итал.) - семейството