My best friend | Boyxboy

51

Тен отвори вратата на стаята си и подаде глава навън, бързо поглеждайки към спалнята на брат си, за да види дали вратата му е отворена. Щом видя, че не е, излезе и затвори след себе си тихо. Беше се разбрал да излезе и да се види с Шяоджун и останалите, но знаеше, че ако Джехьон го види сигурно ще започне да му мрънка и ще се натресе да отиде с него.

Но както винаги до сега, не можа да се измъкне без брат му да го види.

Джехьон тъкмо изкачи стъпала и пресрещна Тен, който се спря щом го видя.

- Излизаш ли?

- Да. - русокосия кимна. - Ще се видя с Шяоджун и останалите.

- Аз също ще излизам. Ще отида при Дойонг, ако ме изчакаш няколко минути да се преоблека ще те закарам, преди да отида при него.

Тен се усмихна чувайки предложението на брат му. Не му се ходеше пеша и определено нямаше да му откаже.

- Добре. Ще те чакам долу.

- Ей сега идвам. - Джехьон мина покрай него и с бърза крачка отиде до стаята си.

Преоблече се, после взе ключовете и телефона си. Излезе и изтича до долния етаж. Огледа се и отиде до хола, търсейки Тен. Русокосия седеше на дивана и ровеше из телефона си докато го чакаше.

- Да тръгваме. - каза Джехьон, привличайки вниманието му.

Тен стана и последва брат си.

Щом влязоха в колата Тен съблече якето си и го сложи в скута си. Бе облечен с мрежеста блуза и отгоре с тениска. Джехьон го изгледа намръщено.

- Ти нямаш ли нормални блузи? - измърмори той.

Тен хвана края на тениската си и погледна дрехата объркано.

- Че какво ми е на блузата?

- Говоря ти за това мрежесто подобие на дреха.

- И? Какво толкова? Отгоре съм с тениска. Нося си и яке, както виждаш.

Джехьон не каза нищо повече. Запали колата и потеглиха. През целия път си говориха, Тен се оплакваше от преподавателите си в университета, а Джехьон го слушаше.

С Шяоджун се бяха разбрали да се срещнат в пицария, която не бе много далеч и стигнаха бързо.

- Благодаря, че ме докара хьонг. - Тен се усмихна и отвори вратата.

- По-късно ако искаш ми звънни и ще дойда да те взема.