My best friend | Boyxboy

65

Джено целуваше Джемин бавно и нежно, устните му едва докосваха тези на русокосия. Джемин не му отвръщаше, не знаеше дали да се отдръпне или не. Част от него копнееше да му отвърне и да задълбочи целувката. Все пак все още имаше чувства към другия и не му бе безразличен. От друга страна знаеше, че ще трябва да се отдръпне и да не позволява на Джено да го разиграва за пореден път.

Тъкмо щеше да го изблъска от себе си, но чернокосия сам се отдръпна. Джемин го погледна намръщено.

- Защо ме целуна? - попита той искаше тонът му да бъде студен и да не показва емоция, но гласът му го предаде и потрепери. - Джено, казах ти, че ми омръзна от тъпите ти игрички! Не разбираш ли, че ме нараняваш!

- Не го направих, за да те нараня. Няма да кажа, че целувката не означаваше нищо, защото това ще е лъжа. - Джено замълча, за да обмисли какво точно да каже на русокосия. - Виж, напоследък постоянно мисля за теб. Чувствам се ужасно, заради начина, по който се държах с теб. изобщо не го заслужаваше.

- А и за извинение ме целуна така ли?

- Остави ме да се изкажа, мамка му! - подразни се Джено. - Направо ме побъркваш!

- Добре слушам те. - Джемин скръсти ръце.

- Както казах, напоследък не спирам да мисля за теб. Караш ме да се чувствам странно, когато си близо до мен.

- Това поредния ти номер ли трябва да е?

- Не. Джемин сериозен съм. - Джено хвана китките му и го предърпа към себе си.

Щом русокосия не се отдръпна, той вдигна ръцете му и ги обви около раменете си. Обхвана бузата му с длан и започна бавно да се приближава. Джемин извърна глава настрани. Джено докосна другата му буза с устни, поставяйки лека целувка, последвана от още няколко. Джемин се обърна към него и чернокосия сля устните си с неговите. Джемин изпъшка тихо, този път му отвърна.

Джено го целуваше бавно, усните му се движеха настоятелно, но лениво. Русокосия затегна ръце около раменете му и се опита да забърза темпото, но Джено не му позволи. Скоро се отделиха един от друг.

Джемин разтвори клепачи и срещна погледа на чернокосия. Джено погали бузата му, после отмести няколкото кичура, които влизаха в очите му.

- В деня, когато те заведох вкъщи, бях много ядосан. - каза Джено и направи кратка пауза. - Когато те видях със Сънгчан, побеснях. Мисля, че те изревнувах. Не исках да си близо до него. Всъщност не искам някой друг освен мен да се доближава до теб.