My best friend | Boyxboy

55

Джемин плачеше тихо в прегръдките на Джено. Чернокосия прокарваше едната си длан нагоре-надолу по гърба му, опитвайки да го успокои. Джемин постоя известно време в прегръдките му, не се опитваше да го изблъска от себе си.

Въпреки че му бе бесен и се чувстваше наранен от Джено, все още му бе приятно близостта до другия и не можеше да го отрече. Но този път не смяташе да се остави другия да го подмами да си мисли, че може би изпитва нещо към него. Не искаше отново да го отблъсне и да го нарани.

Джемин се отдръпна от Джено и бързо избърса сълзите си.

- Джемин... - Джено замълча, не знаеше какво да каже.

- Тръгвам си. - заяви русокосия и повече да се обърне, но Джено улови китката му и го задържа на място.

- Недей. - каза той.

Джемин стоеше с гръб към него, погледа му бе втренчен във входната врата.

- И защо да остана тук? Имаме ли какво още да говорим?

- Не си играя с теб.

Настъпи кратко мълчание.

- Тогава след като не изпитваш нищо към мен, защо ме целуваш. Така ме нараняваш.

Джено не знаеше какво да му отвърне. Не можеше да обясни дори пред самия себе си, защо бе целунал русокосия.

Джемин издърпа ръката си рязко от захвата му и без да губи повече време излезе от апартамента. Изтича от входа и спря на място щом се отдалечи малко, започвайки да се оглежда наоколо, за да види дали имаше таксита. Щом не видя, тръгна надолу по тротоара. До сега не бе идвал тук и мястото му бе непознато. Надяваше се по пътя да види такси или да стигне до някоя спирка, за да си хване автобус.

Вървя известно време и стигне до спирка, забеляза, че малко по-надолу имаше спрени няколко таксита. Качи се в първото и каза адреса си.

През целия път до дома си мислеше за случилото се. Не разбираше защо Джено го бе завел в апартамента си и отново го обвиняваше, че го е използвал. Не проумоваше, защо го целуваше и прегръщаше, а в следващия момент го отблъскваше. Колкото и да бе влюбен в него не смяташе да продължава да тича след него, надявайки се да му даде шанс.

Беше очевидно, че на Джено изобщо не му пука за него. Вече толкова много пъти го бе наранявал.