My best friend | Boyxboy

58

Джехьон седеше на дивана в хола в дома на Юта и наблюдаваше как Тейонг се опитваше да убеди русокосия да излезе с тях. Юта явно нямаше намерение да се съгласи, съдейки по това, че от почти двайсет минути продължаваше да повтаря не.

- Хайде де. Защо не се съгласиш!? - измърмори Тейонг.

- Изморен съм от тренировките, а и до сега учих. Просто не ми се излиза, предпочитам да си остана вкъщи. - отвърна Юта сядайки на единия край на дивана. - Но ти излез щом искаш.

- Аз искам и ти да дойдеш. - Тейонг седна в скута му и обгърна раменете му. - Хайде де, няма да стоим много.

- Откажи се. Очевидно не му се излиза и колкото и да го обеждаваш няма да дойде.

- Мълчи. - отряза го Тейонг и отново насочи вниманието си към Юта, който обаче го прекъсна в мига щом отвори уста.

- Джехьон е прав, няма да ме убедиш да изляза, искам да си почина, наистина съм доста уморен.

- Значи няма смисъл да продължавам? - намръщи се Тейонг.

- Не.

Тейонг се отдръпна от Юта и седна до него. Кръсти ръце и се тръшна назад към облегалката, продължавайки да се чумери, демонстрирайки, че е недоволен.

- Стига Тейонги, недей се мръщи.

- Да, Тейонги. - каза подигравателно Джехьон, спечелвайки си злобен поглед от другия.

- Опитваш се да си изпросиш боя. - процеди Тейонг през зъби.

- Млъквам. - засмя се Джехьон.

- Той и Дойонг продължават да се инатят и да се карат. - каза Тейонг поглеждайки към Юта.

- Аз не се инатя! - ядоса се Джехьон. - Аз съм правия в случая! Той ме изгони и сега твърди, че преувеличавам.

- Извини ли ти се? - попита японеца.

- Да. Но не защото съжалява, а просто за да не съм му ядосан.

- Говори с него и му обясни, че те е наранил...

- Направих го вече и се скарахме още повече! - извика Джехьон. - Нямам нерви да се разправям повече с него. Докато не ми се извини изобщо няма да му проговоря!

- Виждаш ли го? - Тейонг го посочи. - Ще се напие и цяла вечер ще слушам това. Наистина ли ще ме оставиш да изляза сам с него?

- Да. - Юта се засмя. - Спокойно, ако почне много да те изнервя го прехвърли на Сънгчан, той няма да се измъкне.