My best friend | Boyxboy

10

Следващата седмица бе преминала доста бързо. След целувката отношенията на Тен и Сиченг не се бяха променили. Не се държаха неловко когато бяха заедно, все едно изобщо не се бяха целували.

Първия им ден в университета бе настъпил. След церемонията по окриване, всеки бе отишъл в залата къдете щеше да се проведе срещата на дадения факултет. Деня бе преминал в запознанство с някои от преподавателите, след това обиколка из университета.

Още от следващия ден бяха започнали с ученето. Имаха кратко запознанство с това какво ще изучават в дадения предмет и след това веднага започваха с взимането на материал.

Сиченг имаше доста лекции и си бе тръгнал от университета малко преди четири, преподавателя решил да ги пусне няколко минути по рано.

Веднага след като се прибра, Сиченг се захвана с учене. Не искаше да отлага за по-късно вечерта, защото знаеше, че тогава изобщо нямаше да му се занимава, а имаше домашни, които трябваше да са готови до утре.

- Колко още време ще учиш? - попита ЯнгЯнг, който се бе излегнал на леглото му и ровеше из телефона си, докато Сиченг стоеше пред бюрото, разтворил учебника и тетрадката, в която си бе водел записки.

Янг бе пристигнал преди половин час и се опитваше да убеди Сиченг да излязат някъде по-късно вечерта.

- На теб не ти ли дадоха домашни? - Сиченг се обърна и го погледна скептично.

- Дадоха ми. - отвърна ЯнгЯнг.

-  Смяташ ли да учиш?

- Не. 

- Как смяташ да си вземеш изпитите без да учиш?

- Има много време до изпитите. За тях ще взема да поуча малко.

Сиченг се обърна и продължи да преглежда записките си. 

- Не отговори на въпроса ми. - ЯнгЯнг остави телефона си на страни и се изправи в седнало положение. - Искаш ли да излезем довечера?

- Да. 

- Ще пиша на Тен да го питам дали ще дойде и той. - каза Янг и взе отново телефона си.

Сиченг отново насочи внимание към разтворената тетрадка пред него.

- Тен каза, че също ще дойде с нас. - каза ЯнгЯнг веднага щом другия му отговори. - Пита към колко ще излезем.

Сиченг взе телефона си и видя, че наближаваше седем. В следващия момент затвори със замах тетрадката и учебника, после се изправи. Цял ден учеше и вече имаше чувствато, че колкото и да четеше нищо не запомняше.