My best friend | Boyxboy

67

Джемин седеше на ниският шкаф сложен до големия прозорец в стаята, държеше криминалния роман, който цял ден се опитваше да чете, но винаги някой го прекъсваше. Докато четеше от време на време хвърляше поглед през прозореца. Навън бе тъкно, лунната светлина едва си проправяше път през гъстите тъмни облаци обсипали небето. Дърветата се открояваха в тъмнината и можеше да се видят как клоните се клатеха на различни посоки от силния вятър.

Джемин остави книгата и обви ръце около краката си. Положи глава на коленете си и се загледа навън. Скоро малки ситни капки започнаха да покриват прозореца. Джемин потъна в мисли за случилото се днес, докато слушаше как дъждът шумоли по прозореца.

Колкото и много да му се искаше да се радва, че Джено имаше някакви чувства към него не смееше. Не можеше да му се довери. Страхуваше се, че това бе поредната му прищявка, нещо което ще му омръзне скоро.

Вратата се отвори и Джемин се обърна, за да види, кой бе влязъл. Джено пристъпваше на вътре, когато погледите им се срещнаха. Чернокосият му се усмихна и затвори след себе си. Джемин не отвърна на усмивката му, вместо това отново извърна глава към прозореца.

Джено прехапа устна извъднъж стана доста нервен, след като видя реакцията му. Не обвиняваше Джемин за това, че му нямаше доверие. Нито за студеното му държание към него. В крайна сметка си го заслужаваше. Проблема бе, че не знаеше какво да направи, за да му докаже, че не би се отнесъл така с него отново.

Чернокосото момче пристъпи навътре в стаята и спря щом стигна до леглото си. Погледна отново към Джемин, чието внимание бе насочено към прозореца. Джено се зачуди как да го заговори, не му бе приятна тази неловка тишина. Видя капките, които се стичаха по прозореца и се приближи.

- Заваляло е. - отбеляза Джено.

- Да, преди малко. - отговори русокосия и му хвърли бърз поглед. 

Джемин се премести към края на шкафа, освобождавайки място, ако Джено искаше да седне до него. Чернокосия се усмихна леко при това му действие и без да се замисли се настани върху шкафа, кръстосвайки краката си. Насочи вниманието си към прозореца, но съвсем скоро се обърна към Джемин. Двамата седяха един срещу друг. Бяха заели изцяло повърхността на шкафа и стояха доста близо един до друг.

Джено съзерцаваше лицето му, докато Джемин гледаше замислено как дъждът се спускаше по стъклото. Русокосия усети погледа на Джено върху себе си и си помисли, че може би искаше да му каже нещо, затова се обърна към него. Погледите им се срещнаха и Джено се почувства неловко, задето другия го бе хванал да го зяпа. Започна разсеяно да се оглежда из стаята, на лицето му се бе настанила лека усмивка и почесваше тила си нервно.