My best friend | Boyxboy

70

Дойонг стоеше пред входната врата на дома на Джехьон. Бе позвънял само преди секунди и чакаше другия да му отвори. Беше толкова нервен, страхуваше се, че Джехьон нямаше да иска да го види. Но трябваше да му каже, че съжаляваше, не искаше връзката им да приключва. Не искаше Джехьон да си мисли, че няма чувства към него.

Въпросът обаче беше, дали вече не бе късно да спаси връзката си с него? Може би Джехьон вече бе решил, че ще е най-добре да се разделят.

Дойонг започна нервно да играе с пръстите си и тъкмо когато смяташе да позвъни отново вратата се отвори. Джехьон застана на прага пред него. Гледаше го изненадано, но погледа му не излъчваше гняв, което поуспокои чернокосия малко.

- Дойонг?

Той се намръщи малко. Какво беше станало със "зайо", преди не преставаше да го нарича така.

- Д-дойдох да поговорим. - каза той колебливо.

- Добре, влизай. - Джехьон отстъпи на страни.

Дойонг влезе и по-големия затвори след него. Двамата се насочиха към хола.

- За какво искаш да говорим? - запита Джехьон щом влязоха в стаята.

- За нас. За връзката ни.

- Връзката ни. - Джехьон провлачи думата замислено. - Мисля, че това между нас от известно време няма нищо общо на връзка. Не смяташ ли така?

- Съжалявам. За всичко, което ти наговорих. Онази вечер се ядосах, защото Джони беше с теб. Изревнувах щом те видях с него.

- Изревнувал си? От човек, който знаеш, че не понасям. Говорили сме за това и още в началото ти казах, че нищо не изпитвам към Джони. Трябва да съм абсолютен глупак, че да се втурна при някой, който толкова много ме нарани.

- Джехьон...

- Ако някой трябва да ревнува съм аз. - прекъсна го той. - Ти излизаш с някакви си твои колеги без дори да ми казваш. А щом аз искам да излезем ме отрязваш.

- Ние просто учихме.

- Но с мен не можеш да учиш? Аз единствено те разсейвам и ти преча? Не съм най-добрия студент, но бих се опитал да ти помогна.

- Джехьон, моля те. Нека спрем да се караме. - Дойонг се приближи към него и хвана ръцете му.

- И аз не искам повече да се караме. Именно за това... - Джехьон отдръпна ръцете си от захвата на по-малкия. - Мисля, че ще е най-добре да се разделим.