My best friend | Boyxboy

6

Дойонг влезе в стаята на Тен, за да събуди него и Сиченг. Джехьон приготвяше закуска за четиримата и го бе помолил да ги извика. Чернокосия погледна към двете момчета, които лежаха на леглото и спяха спокойно. Сиченг бе обвил едната си ръка около Тен. Не се бе сгушил в него, но двамата бяха доста близо един до друг.

Дойонг веднага предположи, че Тен най-вероятно бе помолил Сиченг да спи при него, заради силния дъжд, който валя предишната вечер.

Той се приближи до леглото и хвана рамото на Тен, после го разтърси, за да го събуди.

- Ставай. Джехьон приготвя закуска. - каза му Дойонг.

Тен разтвори очи и кимна леко, но не се изправи, а продължи да лежи.

- Ей сега ставам. - каза той прозявайки се.

- Добре. - Дойонг се обърна и излезе от стаята.

Когато Тен се обърна, за да легне по гръб, усети ръката обвита около кръста му. Погледна в страни от себе си, към Сиченг, който все още спеше.

- Сиченг, ставай. - Тен разтърси рамото му.

Другия разтвори очи и погледна към Тен.  Размърда се и усети, че ръката му бе обвита около русокосия. Дръпна се мигновено и погледна колебливо към приятеля си.

- Съжалявам.

- За какво? - обърка се Тен.

- Че те бях прегърнал. Направил съм го несъзнателно, докато съм спял.

- Голяма работа. Сякаш не сме се прегръщали до сега. - Тен стана от леглото. - Да слизаме в кухнята да закусим.

Сиченг стана от леглото мълчаливо, не смееше да погледне към Тен, чувстваше се доста неловко. Русокосия забеляза това и се намръщи. Не разбираше, защо другия се държеше толкова странно.

- Защо се държиш нервно?

- Не е вярно. - увери го Сиченг.

- Заради прегръдката ли е?

- Колко си досаден! Казах ти, че не съм нервен.

- Колко си гаден! Недей ми вика. - Тен го бутна леко и се усмихна. - Щом не е заради прегръдката... Хайде, да се прегърнем.

Русокосия разтвори ръце, подканвайки го да го прегърне.

- Да вървим да закусваме. - Сиченг поклати глава.

- Без прегръдка? Няма да прегърнеш един от най-добрите си приятели?

- Да, няма.