Hot daddy [k.th + j.jk]

43

Вечерта течеше и вече минаваше три сутринта. Повечето нормални хора спяха, докато по - лудичките седяха будни. Ала, като че ли дори и времето не позволяваше настроението на всички да бъде добро.

В тази вечер се бе извила силна буря, валеше като изведро гърмеше и светкаше. Някои хора биваха събудени от своя сън, заради силните трещения навън.

Един от тях бе точно Техьонг. Това момче мразеше такива силни бури, умираше от страх и не можеше да си помисли за спокоен сън. През цялото време потрепваше и пискаше във възглавницата си, опитвайки се да се успокои, но нямаше как, защото до десетата минута или дори по - рано се задаваше нов гръм, който сякаш разтрисаше всичко наоколо.

Те бавно се изправи от леглото си, като си взе възглавницата, излезе от стаята си и отиде в стаята на Чонгкук без да се замисля. От друга страна, възрастният мъж спеше като пън и му беше много спокойно.

На пръсти момчето със сивите коси отиде до леглото, където спеше половинката му и с треперещата си ръка започна да го поклаща в опит да го събуди.

Чон бързо отвори очите си и светна лампата на нощното шкафче, като погледна объркано към Техьонг.

- Какво правиш тук? Едва три сутринта е. - погледна часовника, който се намираше до лампата.

- Знам..., но...  - момчето цялото трепереше и едва успяваше да говори правилно. - ...мога ли да...спя при теб?

- Защо трепериш така? Какво става? - попита объркано, като се изправи и прегърна момчето.

- Имам ужасен страх от бури. Тази е толкова силна, че не мога дори да се опитам да заспя, за да не я чувам. Не мога да остана сам в онази стая, затова поне само за тази вечер.

- Разбира се. Можеш да останеш да спиш с мен, няма проблем. Сега се успокой и ела да легнеш.

Двамата легнаха в леглото и Чонгкук изгаси лампата. Техьонг се намести хубаво, ала щом чу поредният гръм веднага се скри в прегръдките на мъжът с черните коси. Чон уви ръцете си около Те, като нежно галеше гърба и главата му, докато му казваше: "Спокойно, всичко ще е наред.".

Постепенно от нежните ласки, които получаваше, Ким успя да заспи, бурята бе тръгнала да затихва, а Чон бе научил нещо ново за това малко и сладко момче и вече знаеше един от моментите, в които половинката му имаше нужда от него най - много.