Hot daddy [k.th + j.jk]

27

Седмица се бе минала от разговора на Чонгкук и на Техьонг и през това време, момчето се бе захванало сериозно над правенето на различни модели.

Упражняваше се почти всеки ден да рисува или да довършва нещо, което бе започнал, дори понякога в някой от часовете. Рисуваше и не спираше.

Разбира се, това понякога му носеше и лоша шега, защото някой учител го хващаше, как не внимава и веднага го изпитваше, добавяйки в дневника неособено блестяща оценка.

Въпреки това, Ким не се натъжаваше по никакъв начин, а напротив, продължаваше с работата си, защото имаше желанието да стане по - добър в нея. Но разсеяността му бе забелязана не само от учителите, ала и от неговия най - добър приятел.

В едно от големите междучасия, вместо Ким да отиде да хапне с младия Чон, той предпочете да остане и да рисува.

Джимин, който бе любопитен и искаше да разбере, какво толкова привличаше вниманието на неговия приятел, отиде до чина му и надникна през рамото му.

- Техьонги, какво правиш? - попита момчето.

- Нищо особено, просто... - не успя да довърши, защото Чим взе листа му и го огледа хубаво.

- Нима правиш скици на дрехи?

Те се почеса нервно зад врата и въздъхна.

- Ами да. Опитвам се.

- Защо правиш това? - продължи с въпросите, като повдигна веждата си.

- Един ден, баща ти имаше лек проблем с довършването на някои от своите модели и реших да му подам една ръка. - започна с обясненията. - Да ти кажа, доста ми беше приятно да измислям неща свързани с дрехи. А и нали знаеш, винаги съм харесвал модата, съчетаването на различни дрехи от различни стилове...и прецених да се опитам.

- Да се опиташ с какво?

- Знаеш....смятам да се опитам да работя, това което и баща ти. - прочисти леко гърлото си.

- Да бъдеш моден дизайнер?

- Може да се каже.

- И как смяташ да направиш това? - кръсто ръце пред гърдите си.

- Ще се упражнявам и ще показвам на баща ти, какво правя. Той каза, че ще ми помогне да стана по - добър в това, като ми дава съвети и ако наистина се справям, както и имам все още желание, след като завърша, ми предложи работа в неговата компания, като негов помощник.

- Моля? - попита изненадано. - Нима ти е предложил всичко това?

- Да, защо? - повдигна вежда объркано Ким.

- Не знам, странно ми е. Отскоро започнахте да си говорите и изведнъж, той ти предлага толкова много работи.

- Очевидно иска да ми помогне, все пак съм твоят най - добър приятел и може би иска да ме третира, като твой брат, особено и след като живея с вас.

- Възможно е... - едва изрече момчето с розовите коси. - Както и да е. Искаш ли да излезем след училище?

- Може да излезем, но първо искам след като се приберем да покажа моделите на баща ти и като приключим с прегледа им и редактирането им, може да излезем на по кафе.

- О...,ами добре тогава. Като се приберем ще почакам.

- Добре. Не се тревожи ще сме бързи.

Джимин кимна леко с глава.

- Е, аз ще отида да хапна. - розовокоското бавно напусна стаята, като започна да мисли малко повече. - Как успяха толкова бързо да се сближат? - зачуди се момчето, докато вървеше към изхода на училището, за да излезе на двора и да хапне своят обяд приготвен от неговия баща.