Hot daddy [k.th + j.jk]

66

Навън от нищото се изсипа доста неприятна буря. Валеше страшно силно и гърмеше още по - шумно.

Техьонг седеше свит на дивана, докато майка му нежно му галеше гърба, в опит да успокои момчето си, което отгоре на всичко и плачеше, тъй като бе научил нещо, а страхът му от бурите не помагаше.

- Какво ще правя сега? - погледна я, докато все още се тресеше, заради страха настанил се в тялото му от бурята.

- Ще измислим нещо. Моля те, не плачи. Успокой се. - помоли го госпожа Ким.

- Как се очаква да се успокоя? Мамо...,аз...наистина не знам, какво да направя.

Жената нежно погали едната му буза, усмихвайки се леко на момчето.

- Виж, това е наистина голямо нещо...и няма да е никак лесно, но...ще е добре да помислиш хубаво, преди да вземеш решение, окей? - прегъдна го силно. - Този път няма да си сам. Ще съм до теб.

Техьонг се сви, като зарови лицето си в рамото на майка си, плачейки още повече.

***

Междувременно в дома на Чон, за някои вечерта изобщо не беше спокойна.

Чонгкук не можеше да мигне и само обикаляше из стаята си. Застана пред прозореца в малкото помещение, заглеждайки се в дъжда.

- Сигурно плаче... - въздъхна - Дали е сам? Дали има някой, който да го прегърне и предпази от страха му? - удари с юмрук по стената. - По дяволите! Трябва да спра да мисля за него. Все пак, не е моя вината, че се стигна до това...и аз бях този, който бе използван.