Hot daddy [k.th + j.jk]

45

Нашата сладка двойка бе вече навън и се разхождаше из големия Сеулски парк.

Техьонг се бе облякъл със суитчъра даден му от Чонгкук, онзи, който мъжът с черните коси бе направил вдъхновявайки се от снимката на момчето на фона на залязващата небеса, към него носеше дънки и кафяво - жълтеникави кубинки, а като горна дреха си бе сложил и едно светлокафяво манто, с което да му е още по - топло.

От друга страна мъжът до него се бе облякъл с черно поло, черно манто и черни дънки, да не говорим, че и обувките му бяха в същия цвят. Да определено този мъж обичаше черното.

- Казах ти, че не е толкова кално и студено, колкото си мислеше. - засмя се Кук.

- Да, оказа се прав. - въздъхна Те.
- Поне слънцето се опитва малко или много да грее.

- Е, да това е хубаво. - хвана нежно ръката му. - Искаш ли да продължим да се разхождаме или предпочиташ да седнем в някое заведение?

- Всъщност, предпочитам просто да се разхождаме. По - добре да си купим нещо от някой магазин. А и имам желанието да се поразтъпча и да държа ръката ти, докато я клатя заедно с моята. - усмихна се сладко момчето със сивите коси.

- Добре, ето там има един магазин. Какво искаш да ти взема?

- Ще пия едно топло мляко.

- Аз ще си взема едно кафе. Сега идвам. Изчакай ме тук. - помоли Чон, като след това изтича набързо до близкият магазин.

Техьонг седна на пейка, зачаквайки мъжът да се върне. Обаче бе започнал да изпада в мисли. Осъзнаваше, че компанията на мъжът с черните коси, все повече започваше да му става приятна и самият той се чувстваше по - спокойно когато е около него, но защо беше така...самият Ким не можеше да си отговори.

- Боже, съдбата отново ни срещна. - чу се познат, но доста неприятен глас.

Ким вдигна своите очи, като погледа му се срещна с този на бившия му приятел Бо Гом.

- Какво правиш тук?

- Паркът е за всеки, Техьонг, забрави ли? - подсмихна се, той.

Те наклони глава, докато се опитваше да стане от пейката и да подмине момчето, ала не му се получи. Онзи го хвана за ръката и го издърпа към себе си.

- Не се опитвай да ми бягаш. Този път няма, кой да те измъкне от тази ситуация.

- Пусни ме, Бо Гом! - възпротиви се.