Hot daddy [k.th + j.jk]

15

Както беше уговорката, след училище, Техьонг отиде в дома на Чон. Беше малко или много развълнуван, което го накара да се зачуди, защо.

Въпреки това, остави настрана своите мисли и позвъня на звънеца, зачаквайки. Разбира се, не след дълго вратата бе отворена, а Чонгкук седеше на прага с усмивка.

- Заповядай, благодаря ти, че дойде. Наистина ще си ми от голяма помощ. - покани го да влезе.

- Няма за какво. - усмихна се момчето. - Е, с какво ще започнем? - попита.

Чонгкук показа направените модели, които бяха приготвени на дивана.

- Избери си един и отиди го облечи. Можеш да използваш стаята на Джимин или банята.

- Добре. - Те прецени, като за начало да вземе пуловера с голите рамена, който бе в блатно зелено. Качи се до стаята на Чим, защото сметна, че там ще му е по - удобно и се преоблече. После слезе долу, като се завътря пред възрастния мъж. - Е, какво мислите?

Чернокоското го огледа от глава чак до пети, усмихвайки се леко.

- Стои ти повече от чудесно.

- Благодаря Ви. Е, значи да разбирам, че този полувер ще бъде включен на сто процента?

- Определено! - заяви. - Пробвай другия.

Те ентусиазирано взе другата дреха, като отново се качи горе и изпълни същия процес. Този път облече пухкавия пуловер, оцветен в жълто.

- Доста е мекичък. - заговори, докато вървеше надолу по стълбите.

- Направих го такъв, за да пази топло, но и да е приятно на човек, докато го носи.

- Определно сте постигнали своята цел. - потвърди момчето със сивите коси. - Сега ще пробвам и другия тоалет.

- Добре, аз ще си запиша, че този мек пуловер, също е одобрен.

Не след дълго Техьонги се върна пременен в шарения суитшърт. На лицето на момчето бе грейнала широка усмивка.

- Тази дреха е прекрасна. Мисля, че ми харесва най - много от всички. - сподели.

- Всъщност....,ако трябва да бъда честен, ти ми беше вдъхновението за създаването му.

- Аз ли? - попита объркано.

- Да...онзи ден, със снимката...,която направих... - почеса нервно врата си. - Просто гледах твоята снимка, докато го рисувах.

- Поласкан съм...и то много. - изчерви се леко.

- За мен е удоволствие....благодаря ти и че дойде, за да ми помогнеш с колекцията ми.

- Наистина няма за какво да ми благодарите.

- Напротив, затова приеми тези дрехи в знак на моята благодарност. Все още не са по магазините и ще си първият, който ще ги има. Ако случайно искаш можеш да получиш другите два модела и в различен цвят.

- Мисля, че тези са прекрасни. - кимна с глава. - Е, аз ще се кача, за да се преоблека и после ще сляза, за да изпием по един топъл шоколад, все пак ми обещахте.

- Веднага ще го приготвя.