69

527 68 12
                                    

Двете момчета седяха във всекидневната. Бе настъпила тишина. Техьонг гледаше в своя приятел, докато Джимин гледаше в пода шокирано.

- Чим...,добре ли си?

- Кога успяхте? - изправи се рязко. - Не мога да повярвам. - разроши косата си с една ръка. - Баща ми не си поплюва бе.

Те се засмя леко.

- Да, може така да се каже. - но след това усмивката му бързо замря. - Не знам, какво да правя.

- Ще отидем да говорим с него. Няма да оставим нещата така. И той е виновен все пак за това. Ще трябва да поеме отговорност. - кръстоса ръце розовкоското.

- Звучиш, сякаш ти си баща му.

- Моля те, стига ми това, че най - добрият ми приятел е влюбен в баща ми и очаква дете от него. - подскочи, защото настръхна от тази мисъл. - Да сме наясно, няма да ти викам "мамо".

- Това...,дори не знам, дали искам да стане или не. - зачуди се Ким, докато се кискаше леко. - Обаче...,наистина ли ще мога да говоря с него?

- И още как. Още утре ще отидем у нас и ще оправим всичко. Ако се държи грубо, лично ще го ударя...и после ще остана на улицата...,но ще си е струвало.

Техьонг веднага се изправи, прегръщайки силно своя приятел.

- Радвам се, че отново си до мен. Липсваше ми, приятелю!

- И ти на мен! - отвърна на прегръдката му.

Hot daddy [k.th + j.jk]Opowieści tętniące życiem. Odkryj je teraz