Hot daddy [k.th + j.jk]

29

Нов ден се появи на хоризонта, а с него и хората се върнаха към живота.

Студенината продължи да се развива, а температурата да пада все повече.

Малко хора излизаха навън в това коварно време, но за жалост на някои им се налагаше, дори и да не искаха.

Техьонг седеше на дивана по пижама, докато в едната си ръка държеше топлото си кафе.

- Как ми се спи. - измърмори.

- Тогава, защо не спиш? - попита Чонгкук, който седна до него, също носейки в чаша от топлия кофеин.

- Събудих се от кошмар и после не успях да заспя отново. - обясни.

- Явно този лош сън те е стреснал доста.

- Не беше особено приятен...

- За какво беше? - залюбопитства Кук.

- Бях глупав и се върнах при бившия си...,който след това се държеше още по - зле с мен. - малкият остави чашата си на масата и се сви на дивана.

Чон въздъхна, прегръщайки го, като галеше нежно горната част на ръката му, към рамото.

- Не мисли за това, защото няма как да стане...самият аз не бих го допуснал. - заяви.

- Нима? - вдигна погледа си към него. - Как сте сигурен в това господин Чон?

- Знам го, защото ще те пазя. - погали нежно едната му буза, заглеждайки се в шоколадовите очи на малчото.

Между тях бе настъпила кратка тишина, ала очите им не се отделяха от тези на другия. Сякаш си говореха по този начин.

Ким прецени да направи първата крачка. Надигна се леко, целувайки устните на мъжа за кратко, а щом се отдели се усмихна, докато бузите му бяха придобили онзи розов цвят.

Чонгкук остана доста изненадан и се отдръпна, като въздъхна.

- Те...не бива... - разроши косата си, като мина през нея с пръстите на ръката.

- Защо не? Харесвам Ви...и то наистина много. - хвана едната му ръка. - Защо не опитаме? - запърха с мигли.

- Разликата в годините...

- Не е толкова голяма, а и това са само числа.

- Ами Джимин?

За миг тишина се завърна, но този път не бе от хубавата. Ким прехапа долната си устна, а след това заговори.

- Той е твой син и мой приятел, ако наистина ни обича, би трябвало да е щастлив за нас.

- Да, но...не знам.

- Господин Чон...нека поне си дадем шанс...ще го запазим в тайна, докато не се почувстваме готови да се разкрием... - предложи му, докато държеше все още ръката му.

- Нека помисля. Става ли?

Техьонг въздъхна и се изправи.

- Защо изобщо Ви целунах?! Разбира се, че няма да приемете. - очите му се насълзиха. - Беше грешка.

- Те, не аз...

- Спестете си го. - момчето се качи в стаята си, като затръшна вратата. Подпря се на дървения портал и изтри сълзите си. - Дано този театър го накара да размисли.