Hot daddy [k.th + j.jk]

23

Появи се поредният ден в Сеул, който обаче бе и хладничък. Облаците се бяха настанили на небесата, скривайки слънцето,  вятърът не си поплюваше по никакъв начин. Хората в най - скоро време очакваха да видят и сняг.

Но въпреки хладното време, Техьонг прецени да опакова багажа си, за да може да се премести в дома на своя най - добър приятел.

- Не знам, какво да си мисля. Сякаш той сам иска да попадне в моя капан. - говореше тихо, докато затваряше поредната кутуя. След това излезе навън, където тъкмо паркираше колата на Чон.

Джимин излезе от превозното средство, като прегърна силно своя приятел.

- Толкова се радвам, че ще живееш с нас. Ще е страшно забавно, ще седим до късно, ще си говорим толкова много неща.

- Дано само намирате и време да учите. - добави Кук, като взе кутията от ръцете на Те.

- Е...е да ще учим де. - засмя се и разроши косата си леко Чим, като погледна надолу.

- Но няма да е много. - подхвърли Техьонг, смеейки се.

- Мързели. - поклати глава Чонгкук. - Добре, после ще си говорим сладко, сладко, сега да товарим багаж. - плесна с ръце.

- Да, хайде. - влязоха вътре, като Ким показа кутиите с негови принадлежности.

- Само това ли е? - Кук повдигна вежда объркано.

- Да, нямам много вещи. Не, че ми е и нужно. - повдигна рамене.

Мъжът взе някои от кутиите, като въздъхна. Беше му някак тъжно за Техьонг и затова искаше да го накара да се чувства, като у дома си.

- Явно ще трябва да отидем и на пазар.

Това накара, Те да подскочи леко от изненада.

- Моля, какво?

- Чу ме.

- Не е необходимо, наистина. Вече направихте достатъчно за мен. - отвърна малчото.

- Сега аз ще се грижа за теб, затова съм ти...нещо като татко и искам да бъда добър в това.

Ким се подсмихна леко.

- Татко...или по - скоро татенце? - прошепна под носа си.