Hot daddy [k.th + j.jk]

41

Вечерта за нашите герои наистина беше прекрасна, така както си я представяше Техьонг. Изпълнена с много платове, най - различни игли в голям и в малък размер, много цветове, но имаше и една страна, която Ким не си представяше и не харесваше много.

- Ауч! - извика за пореден път, момчето. - Как се очаква да шия при положение че всеки път се убождам с тази игла?!

Чонгкук се засмя леко.

- Ще трябва да свикваш. Това е една от не особено хубавите страни да си дизайнер. - обясни.

- Но не очаквах, че ще ми се налага и да шия.

- Понякога е хубаво и ти да шиеш своите неща. Все пак не, смяташ ли за много красиво това да видиш свой модел, не само нарисуван от теб, но също и направен от теб, да бъде носен на подиума и хората да му се възхищават. - започна да фантазира мъжът с черните коси.

Техьонг се усмихна леко.

- Може би си прав. - отвърна. - Но все пак боли. Как изобщо издържаш? - измрънка.

- Години практика, Техьонг. - въздъхна Кук. - Един ден и ти ще му свикнеш.

- Да, но не усещам пръстите ти да са грапави, от многото убождания.

- Има нещо наречено "мехлем", както има и нещо наречено "крем за ръце". Можеш да ги използваш.

- Да...може би да... - почеса се нервно зад врата. - Кажи ми... - прехапа нервно устната си, като гледаше надолу...,ала поради някаква причина, просто искаше да знае отговора. - ...тук идвал ли си Джи Я?

- Разбира се, все пак това студио го отворихме, докато бяхме заедно. Тя, дори ми помогна със средствата.

- И липсва ли ти?

- Няма как да не ми липсва, все пак тя беше моята първа любов, моята съпруга. - отвърна с лека усмивка.

- Мислиш ли, че някой ден ще можеш да ме обичаш, както си обичал нея? - попита, докато си играеше нервно с пръстите си.

- Вероятно, ако връзката ни продължи дълго време и бъде изпълнена с любов.

- Значи имам шанс да заема важно място в сърцето ти? - поради някаква причина, очите на Те светнаха.

- Разбира се, че имаш шанс. Стига да се постараеш. - намигна му.

- О, ще се постарая и още как! Даже, знам как да започна.

- Как? - повдигна вежда.

- Ще нося любимата ти риза, онази, заради която можеш да се наслаждаваш на моите зърна. - намигна му.

- Техьонг, мисля че приключихме с това, още след като ти я купих.

- Не, никога няма да спра да се шегувам с това, как от всичко друго след като облякох тази риза, ти забеляза че ми се виждат зърната.

- Какво се очакваше да кажа?!- измрънка.

- Ами, може би нещо от сорта на: "Тази риза ти седи прекрасно!" - нацупи се леко. - Явно, очите ти гледат на други места.

- Не е вярно! - опита се да се защити чернокосият мъж.
- Просто това нещо изпъкна повече.

- Дори от лицето ми ли? - продължи да го дразни.

- Техьонг престани.

- Иначе, какво? - продължи с дразненето.

- Иначе, ще си тръгнем от тук и няма да довършим работата си.

- Ама, не бъди лош де! - направи нацупена муцуна. - Знаеш, че просто се шегувам с теб. - после се подсмихна. - Но не и с това да нося ризата по - често.

- Господи! - Кук поклати глава.

- Но смятам да запазя носенето й за малко по - специални случаи.

- По - специални случаи ли? - повдигна вежда объркано.

- Да, защото имам чувството, че ако я нося, веднага ще се възбудиш, затова ще я използвам за моментите, в които имаме възможността да сме сами...и знаеш. - намигна му.

- Значи си мислиш за такива работи, а? - реши и той да го подразни.

- Ни най - малко! Въпреки, че имам чувството, че ако тръгнем да правим нещо, ще си загубил форма.

- Да съм загубил форма ли?! Че, защо? Това, че съм на възраст не означава че не ме бива.

- Да, но не си го правил от много отдавна. Не си имал други връзки след смъртта на Джи Я.

- Да така е, но...

- Ръката не се брои, Чонгкук.

- Да се връщаме към работата. - каза през зъби.

- Да, може би така ще е най - добре. - изкиска се Ким.