Hot daddy [k.th + j.jk]

68

След разговора с Хосок, Джимин бе осъзнал, че ще е добре да потърси своя приятел и да говори с него. Трябваше да се разберат.

- Къде може да е? - чудеше се. - След като заживя с нас, се отказа от онзи апартамент. - вървеше по пътека без да знаеше, къде отиваше. - Възможно ли е? - зачуди се, а после се затича към мястото.

Петнайсет минути по - късно, прекарани в тичане, момчето с розовите коси спря пред стария дом на Техьонг. Осмели се да звънне на вратата и скоро му бе отворено.

Бе му отворено от не кой да е друг, а човекът, който му трябваше.

- Хей...Те...

- Какво искаш? - попита тихо, без дори да го поглежда в очите.

- Искам да поговорим. - започна. - Дължа ти извинение. Не съм постъпвал правилно...нито веднъж. Карал съм те да страдаш много...,че дори толкова да ме намразиш, че да ми го върнеш така.

Очите на Ким бяха насълзени. Момчето подсмъркна леко, а после прочисти гърлото си.

- Не те мразя...никога не съм те. Просто ме болеше и исках да ти го върна...,но не премислих това, че...ще нараня и баща ти...и че...  - вече плачеше. - ...ще се влюбя в него...

- Моля... - Чим остана шокиран. Отиде до своя приятел и го прегърна през рамо. - Нека влезем. - помоли.

- Аз съм глупак, разбираш ли? Никога не правя нещата правилно...

- Ким Техьонг, ще те ударя с обувката си! Не говори глупости! Ти си страшно умен и прекрасен човек, аз съм този заради когото стана всичко. Аз съм ужасен приятел.

Сивокоското прегърна силно своя приятел, заплаквайки на рамото му.

- И двамата сме виновни за това. И двамата сме глупави. Съжалявам!

- И аз съжалявам! - бе ред и на другото момче да заплаче. - Пак ли сме приятели?

- Най - добри при това! - усмихна се леко. - Но Чим...имам нужда от твоята помощ...