Прокълнатата племенница на Снейп

Глава 31

Глава 31
Тази глава е специално за Biliana20,която ми напомни, че книгата ми става и може би трябва да я продължа ❤️

Дориян беше 1 година по-голям от Кайра, беше вниматeлен с нея и безкомпромисен с другите. Драко обаче все още си оставаше принца на Слидерин. Двамата слидеринци не си комуникираха, очевидно защо, Дориян си ръководеше горните класове, а Драко…..всички. За разлика от Драко, чернокосият нямаше проблеми с Потър, но пък защо да не се дразни с повечето Уизли. Слидеринци бяха ясно инструктирани да не закачат близнаците Уизли….Фред и Джордж бяха нужни на почти цялото училище…..петък вечер на игрището по куидич се спотайваха между 5 и 10 ученици от всички домове, за да подавват ,,поръчките,, си на двамата братя, който се доставяха от тях на същото място, по същото време в понеделник. Дориян се снабдяваше веднъцж месечно с пудра за розовеене от тях и си се заяждаше с приятелите си уикендите. Те не му се даваха, а отвръщаха.

Годината започна, Фред и Джордж натрупваха нови клиенти с всяка минута, а Драко разкъсваше мислено Дориян, който беше прегърнал Кайра през рамо….бяха си доста близки…..но за сред по-приближените на големия слидеринец се знаеше, че Кайра не изпитваше същото към Дориян каквото той към нея. От извесно време той си я харесваше, тя го знаеше, но открито му беше заявила, че не може да се обвърже така скоро след раздялата си с Драко, затова засега те бяха ,,просто приятели,, , това не бъркаше особено Дориян, който знаеше, че макар и да не и е гадже той притежаваше голяма част от сърцето и, но другата половина още е на Малфой.

Кайра притичваше  като попарена когато минаваше покрай Драко, а той все не успяваше на събере смелост да си разяснят нещата и да и обясни,че Волдемор е изгубил интерес към нея и тя тя е в безопасност.
В последните седмици драко създаваша повече проблеми отколкото всякога.
Една вечер когато може би беше събрал смелост заради обилното количество алкохол което беше изпил реши да я проследи и да поговори с нея, стига тя да не спеше, че на другия ден тази смелост нямаше да я има. За негово щастие позната пелерина с избродирани цветя по края се прокрадна през входа на общата стая  и се отправи към входа на училището. Това беше неговият шанс. Както досега алкохола му помагаше, сега не му позволяваше да я догони, а само се влачеше зад нея, накрая измърмори нещо и като че ли вече….беше трезвен.