Глава 34

33 2 0
                                    

Глава 34

Драко : трябва да заминеш

Кайра: моля –въпросителното и изражение щеше да е незаменимо, ако ситуацията позволяваше нещо подобно,но сега ситуацията беше сериозна и то много …

Драко : чу ме …. Тук идват хора на Волдемор заради Потър, не искам черният маркер да е и на теб

Кайра : ина мен ? Драко ….
Русокосият издърпа хладнокръвно ръкава си и черното мастило се показа оставящо без дъх и щурчето, което свиреше упияняващо.

Без да казва повече и дума тя прегърна Драко,след това последва и бърза целувка и още една прегръдка,а сълзите и като водопади закапаха от очите и. Както и очакването към нея се присъедини и плачещото небе.
До сутринта Снейп беше получил писмото си от нея, Дориян също получи едно ,,прощално,, такова, а Драко запази всичките й запаси от отвари и дантелената и черна лентичка за коса, с която тя обикновено връзваше  само първите си  няколко кичура.
Драко си я уви около ръката и не я свали. Годините минаваха бавно, в началото празнината и се усещаше даже и с въздуха. Но времето лекува нали така ?  Или за Драко времето не въжеше или Кайра беше по-силна от времето. Но със същото това време с болката се свикваше и той  започна да се приспособява към нея. Дните найстина минаваха бавно и мъчително за Слидеринеца, чувстваше се самотен,нямащ на кого да сподели и се затваряше все повече и повече в себе си. Забавленията с Панси и Блейз не оставаха на заден план, но удоволствието от тях го нямаше. Дните минаваха в седмици, седмиците в месеци, а месеците в години.

(❤️🧡💛💚💙💜🤎
ДУМИ:267)

Прокълнатата племенница на СнейпWhere stories live. Discover now