Прокълнатата племенница на Снейп

Глава 33

Глава 33

Слидеринска униформа.Това беше първото,което Кайра зърна в центъра на кръга, който учениците бяха направили. Уплаши се и започна да избутва едно по едно децата, за да си направи път към центъра. Ами ако той беше там? Непризнатата и загриженост се показа в него ден . Щом стигна средата видя непознат слидеринец и още по-непознат грифиндорец. Момчето в тъмно зелено го беше виждала в общата стая, отблъсна едно заклинание ,което летеше право към нея и излезе от тълпата, облекчена, че лицето което търсеше не беше там, треди да намери Дориян някой я дръпна за ръката и я повлече на някъде. Докато тичаше зад човека го огледа и много бързо го позна, руса коса, висок, силен ,  зелена униформа. Силен? Защо си го помисли? Стигнаха езерото,той я прегърна и не я пусна дълго време, опита да докосне лицето и но тя се отдръпна.

Кайра: не сме си никакви в момента, нали

Драко мълчеше и я слушаше,слидеринеца имаше ужасен ден,но думите и го разбиха още повече. Вярно, че не бяха вече даже и приятели, но никога не си го беше признавал. Драко Малфой не се отказваше, той знаеше, за малкия пламък, който будеше в нея , че не е изгаснал и няма да изгасне още дълго време, затова просто я остави засега.
На входа на училището се разделиха и не си казаха нищо до края на вечерята. Мачът  мина изключително плавно, Слидерин победиха. Шестото чувство на Кайра се задейства предстоеше нещо не чак толкова добро, но тя го игнорира. Хвана погледа на Драго на няколко пъти докато гонеше снича, но той не гледаше нея, изпитателният му поглед пробождаше Дориян. При всяко засичане на погледите им Дориян правеше нещо демонстративно, което да дразни Драко и да покаже близостта си с Кайра. Първият път той я загъна с неговата мантия, вторият път постави ръката на ременете и. Тя изглеждаше толкова малка и невинна в тази тяхна закачка. За щастие само изглеждаше невинна, бързо махна ръката му от рамото си, но остана с мантията. Все пак бяха само приятели и то не отдавна .
След мача когато вече се разотиваше публиката, Драко не бе на хоризонта, беше изчезнал първи, а Кайра говореше с Луна, Рейвънклоуката, която и разказваше за всякакви магически животни. Новият и приятел вървеше кротко зад тях и се включваше понякога в разговора, докато като фурия нещо грабна Кайра и полетя със същата скорост към покривът на училището. Момичето нямаше време даже да изпищи когато збеляза,че е стъпала на покрива на една от кулите. Беше толкова красиво. Звездите се виждаха ясно от това място,а луната осветяваше навсякъде,беше вечер,но всичко се виждаше. Още преди да се обърне тя беше сигурна кой я е докарал тук.

(❤️🧡💛💚💙💜🤎
Думи :456)