Прокълнатата племенница на Снейп

Глава 23

Глава 23

Специално за новата ми приятелка _xXxXauroraXxXx_

Кайра се събуди,знаеше,че това не е било плосто сън,а наистина случилото се.Стана от леглото седна до прозореца и размишляваше в тази позиция в продължение на няколко минути.Беше решена да не се кара на Драко,защото я е излъгал.Искаше да разбере, защо го е направил.Още беше тъмно и само малките щурчета се чуваха в далечината.

Слидеринката се реши да обиколи замъка няколко пъти и да провери дали госпожа Норис спи.Искаше и се да се забавлява,дразнейки Филч,но той все още я избягваше.Излезе от кулата на слидерин, мина през подземията  и се отправи към куидичното игрище. Взе първата метла от килерчето за метли и се понесе във въздуха.Имаше нужда от спокойствие.Като новото гадже на Драко Малфой клюките на учениците запълваха коридорите.

Часовете започваха след по малко от 40 минути.Затова тя се отправи към стаята си,трябваше да се приготви за първия си час при професор Флитуик.Филиус Флитуик  е ръководител на дома рейвънклоу.Напоследък доста любопитни момичета питаха Кайра дали познава Черния лорд и дали Драко вече има връзка с Волдемор.Кайра не разбирашие въпросите и не обръщаше внимание на момичетата.
Облече се набързо и се затича към кабинета по вълшебства.Кайра бързо седна на мястото си до Драко.

Драко:къде изчезна?

Кайра: трябва да поговорим,но след часът

Цял час Кайра не продума и дума на Драко и това го притесни.След часът тя излезе от стаята с бърза крачка и се отправи към голямата зала с големите дървени маси.Драко хукна след Кайра.

Драко:хей,какво става,защо се държиш така.

Кайра погледна остро Драко.Очите и вече черни  изписваха омраза,обърканост и тъга.

Кайра:в деня, в който заминахме за имението ти,когато търсехме походът от съня ми.Видя ли го.

Драко:Не-каза колебливо слидеринеца.

Кайра: Драко,Видя ли го?-повтори още по-ядосано въпроса си.

Драко: Да,но не ти казах,защото....

Кайра не остави Драко да довърши,а просто стана не знаеше накъде да се отправи,но определено не беше към следвашия час.На главният вход на голамата зала слидеринката с островърхи уши се блъсна в Гойл.Понеже беше по-ниска от него и с наведена гнава той не я позна,блъсна я назад и я попита гневно за коя се мисли.Гойл беше доста по-едър,висок и силен от Кайра,след като я блъсна тя тупна по дупе на земята,при което доста ученици започнаха да и се смеят.Този смях привлече вниманието на Драко,щом разпозна падналото момиче той се развика на всички,който се подиграваха на Кайра,а Гойл си получи заслуженото,не от Драко,а от Кайра.Остра болга сряза колената му и така той  беше принуден да падне на земята.Последва убийствена болка в главата.Това,което Кайра причини на Гойл приличаше на проклятието круциатус.Само че, него го боляха само колената и главата.МНОГО рядко се използваше магия без да се използва магическа пръчка,това го наричаха горси магий,използваха се от горските вещици и феи.

Кайра се изправи изтупа се и тръгна гордо към двора на училището.Сега беше още по разтроена,но това, което причини на Гойл се хареса изключително на слидеринката.Както и предния път,когато беше разтроена и сега се появи огромна буря на небето.Хъфълпафци имаха тренировка по куидич-прибраха се мокри до кости.Кайра беше излязла.Капките се стичаха по лицето й,не се различаваха от сълзите й.Косата й мокра,а дрехите натежаваха от водата по тях.Вече мокра до кости Кайра се отправи към забранената гова в опит да намери това което сънува толкова реалистично.

-през това време в голямата зала-

Панси се приближи до нервния Драко,седна до него и го попита с лека надежда:

Панси: Драко,чух,че между теб и новата има нещо,но като видях как се скарахте....личи си,че не е за теб,та тя дори не е чистокръвна.И не е особено красив....

Драко прекъсна Панси: Виж,Паркинсон,харесвам и обичам Кайра повече от всичко.Излъгах я.И не посмявай още веднъж да я обидиш,кълна се .....не ме карай да довършвам.

Панси беше видимо разтроена и уплашена.Но не смяташе да спира.

Драко стана,изтупа мантията си и тръгна към забранената гора.Знаеше,че на новото му гадже ще й отнеме време да се ориентира,а Драко беше запомнил точно къде е проходът.След около пет минути тичане през големия хогуордски двор.Видя Кайра на същото приветливо място в забранената гора тя се луташе и навлизаше все по навътре в гората,а това беше изклчително опасно.Той се приближи по-близо до нея.

Драко:Кайра,направих го,за да прекараме повече време заедно,бях планирал всичко,как щях да те запозная с малките си братовчедки,как щях да ти призная чувствата си и как щях да те закарам до стария замък.Но ако беше открила това,което търсеше,нямаше да можем да прекараме тези прекрасни дни заедно.-Драко изрече това бързо,на един дъх и с много любов.

Кайра само го прегърна и не каза нищо-вече му беше простила,в този момент тя го зърна,нещото,което търсеше от толкова време-проходът.

(хехе, ето ме тук с нова глава, след 100 години.Бях се отказала, но ми казаха, че книгата се харесаха, затова... Ето нова глава. Знаете си работата-гласувайте, коментирайте, последвайте ме и може да ми пишете на лично.
💛🧡❤️💚💙💜🤎🖤🤍
Думи : 862)