My sex toy [J.jk+K.th][√]

1

Г.т на неутрал
Бе студена есен.Красивите шарени листа си бяха намерили място по земята.Дърветата все още бяха окичени с красиви листа в гамата на оранжево, червено та дори и кафяво. Всичко бе прекрасно и вълшебно, но навсякъде по улиците имаше забързани хора, които нито за миг отделяха поглед от пътя си за да погледнат красивата есенна картина.Но за разлика от тях Таехьонг ходеше бавно и оглеждаше добре всяко кътче от красивия парк.
Искаше да подреди мислите си и да намери начин да спаси единственото останало наследство от починалите си родители.Всичко за него бе толкова сложно, а и напълно бе изгубил надежда, че някой ще му помогне. Бе говорил с какви ли не банки и никоя от тях не му бе отпуснала пари, заради малкия шанс на Ким да възстанови загубите, които изобщо не бяха малко. Когато бе обмислил какво се случва просто въздъхна и погледна към земята, като няколко кристално чисти сълзи се стекоха от невинните му очи. Веднага протегна ръка към зачервените си от студа бузки и изтри малките сълзички, но това съвсем не бе края.От очите му закапаха безброй кристални сълзички, които вече не бе способен да скрие.Седна на една пейка и зарови пръсти в красивите си руси кичури. Сълзите падаха по червените му бузи, косата му вече бе разрошена, а тялото му трепереше. От устните му излизаха тихи въздишки, а понякога и някой измъчен стон.Бедното момче бе наистина притеснено, че ще загуби единственото си ценно нещо.
-По дяволите, ще дам всичко само за да спася тази компания!- прошепна и изтри сълзите си.Днес нямаше да ходи в компанията.
Вместо това реши да намине през кафенето, където работеше брат му.
Изправи се и тръгна към кафенето.
Щом бе там отвори бавно вратата и седна на масата за персонала. Кафенето бе уютно, но преобладаваше предимно розовия цвят, любимият на брат му. Всъщност кафенето бе на Джин.
-Хей Тае.- усмихна се Джин и прегърна брат си.
-Хей Джин.- прошепна и сведе глава.
-Таехьонги плакал ли си миличък?- прошепна притеснено Джин и повдигна главата на Таехьонг, който побърза да зарови глава във врата на брат си.
-Джини няма надежда за компанията!Няма!Мразя се!Искал съм толкова пари от теб и Джун, а дори не мога да платя заплатата на работниците си!- прошепна Тае отчаян.
-Тае, моля те!Спри да плачеш!Парите които дължиш на Джун, аз му ги върнах, а на мен няма нужда да ми връщаш, ние сме братя!Ще говоря с Джун, той познава Джеон Джънгкук, ще го помоли да ти помогне.- прошепна.
Тае кимна.Двете момчета седнаха и се възползваха от това, че кафенето е празно, за да си поговорят. След дълги разговори Таехьонг се прибра вкъщи и си легна, придружен от Тани.

Съжалявам ако има грешки, тази глава е писана от мен, дано ви хареса! ❤