My sex toy [J.jk+K.th][√]

22

Г.т на Тае
Бях щастлив, че започнах да си спомням някакви моменти с Кук и това правеше и него много щастлив. Все още не можех да приема колко е мил. Не можех да приема любовта му. Не знаех какво изпитвам. Много съм объркан. Сега седях в леглото и мислех за всичко. Кук влезе в стаята ни и легна на леглото до мен. Правилно чухте, нашата стая. Стаята на две звезди, по думите на Кук. Всъщност ми харесваше да се държим, сякаш сме двойка. Сега когато знаех, че Кук е обичал само мен и все още ме обича се чувствах спокоен, че няма да го изгубя, но от друга страна се чувствах длъжен. Той толкова чака, а аз дори не знаех какво изпитвам към него. Телефона ми издаде звук, известие че имам ново съобщение.

JungHorseSeok:
Хех мъник, да се срещнем някъде?
Вчера се върнах от Америка и много искам да те видя!

Усмихнах се широко след прочитането на съобщението. Кук се опита да надзърне в телефона ми, но не му позволих.
-Кук, мога ли да изляза с един приятел?- сведох глава. Погледа му бе някак злобен.
Ревност? Или може би бе осъдителен. А може би беше и двете.
-Да, отивай.- измърмори недоволно. Кимнах и станах. Облякох си кожени дънки, жълта карирана риза и отгоре черно кожено яке.
Имах чувството, че Кук ще ме изяде, заради тези кожени дънки. Чувствах се като гол пред него, а си бях с дрехите, за щастие.
-Кук, нали не се сърдиш, че те оставям?Довечера ще ти се отблагодаря, че ме пусна.- усмихнах се и му намигнах.
-Не е нужно да правиш секс със мен повече ако не искаш, може да ходиш където и когато си поискаш, но моля те, не си тръгвай от мен!- прошепна и ме прегърна в гръб. Знаех, че ще ме помоли това, честно казано и аз нямах голямо желание да си ходя скоро.
-Няма да си тръгна, до теб съм.- потупах рамото му. Той се отдръпна и отново си легна, като започна да си гледа в телефона.
Г.т на неутрал.
Двете момчета се срещнаха в едно кафене.
Помежду другото, преди година Тае си мислеше, че е влюбен в един от най-близките си приятели Хосок, дори тръгнаха, но нещата не провървяха и се разделиха, като сега са просто приятели.
Минаха няколко часа в приказки. Вече бе тъмно навън, а и кафенето скоро щеше да затвори, затова Тае стана за да си върви, но Хосок го спря и му предложи да го закара.
Ким се съгласи с предложението, защото така и така не му се ходеше пеша сам в тъмното. Така докато стигнат до имението (с колата на Хоби) си говореха. Кук от своя страна чакаше на прозореца, защото се притесняваше, че става късно, а любимият му го няма. След като пристигна Ким слезе от колата, Хосок хвана ръката му и го спря отново.
-Може ли да направя нещо за последно?- прошепна и погледна чернокосия в очите.
-Зависи какво...- започна, но бе прекъснат от устните на приятелят си върху неговите.
Джънгкук едвам се сдържаше. Искаше да заплаче, и в същото време искаше да извади пистолета си и да го изпразни по Хосок. Таехьонг битна по-големия и му удари шамар като побърза да влезе в имението.
-Само приятел, а? Защо ме целуваше щом си заедно с този? Защо ме заблуди Таехьонг?!Защо ме накара да вярвам!- извика. Солените сълзи падаха по бузите му, а Тае не можеше да направи нищо, не и в момента, чувстваше се прекалено грешен и виновен пред Джънгкук, че да има наглостта да го докосва.
-Джънгкук не разбираш, ние не сме заедно с него!- прошепна Ким. Не можеше да погледне Джеон в очите.
-Така ли Таехьонг, защо те целуна, защо се усмихваше на съобщението му, дай си телефона!- извика. Беше наистина наранен.
Тае си подаде телефона, а Кук започна да рови в чатовете им с Джънг..
-И на кво толкова се усмихваше?!- вече малко по-спокоен, но разочарован подаде телефона на Ким и го погледна в очите.
-Не сме се виждали от доста време, дори не знаех, че ще направи това!- от очите му потекоха сълзи. Отново сведе глава. Нямаше право да гледа по-малкия в очите.
Не и след това, което се случи. Тае обвиняваше себе си. Въпреки, че не бе виновен.
-Съжалявам, сега ме е срам да те погледна в очите!- заплака с глас. Кук го притисна към себе си, не можеше да търпи да гледа как неговата любов плаче. Просто сърцето му не му позволяваше да го остави така.
-Тае, никой от нас двамата не е виновен, чу ли ме? Нито ти, нито аз, нито приятелят ти.
Всички сме невинни, просто се случи, просто да забравим?- усмихна се нежно. Искаше да успокои Таехьонг.
-Но...- започна но бе прекъснат от устните на по-малкия. Тае дори не му отвърна. Кук се примири и хвана тялото му, като го качи в спалнята им и го съблече. Щом стигна до бельото му го погледна в очите,а Тае поклати глава положително. Точно в момента имаше нужда от ласката на Джеон, колкото и грешно и нечестно да бе спрямо по-малкия. Колкото и грешно да му се струваше желанието водеше.