My sex toy [J.jk+K.th][√]

19

Г.т на Тае
Цял ден в офиса. Кук не ми дава дори половината от документите и отчетите за дните, в които той отсъстваше, заради мен.
Но пък след като свърших с прегледа на документите, докладите и отчетите имах възможността да се насладя на хубавата гледка, тоест красивото нежно лице на Кук.
Чудех се как толкова красив, умен, добър човек се занимава с незаконен бизнес.
Един от многото въпроси в главата ми.
Легнах на дивана и се зачудих как ще продължа в същия дух, като има опасност да се влюбя и да изгубя всичко ценно.
Да изгубя и най-малкото дадено ми от родителите ми. Но пък си заслужаваше...
Ще загубя едно и ще спечеля друго...но той каза, че никога няма да обикне друг, както обичал онова момче.
-Господин Джеон, ваш приятел е наминал да ви види.- съобщи секретарката.
-Нека влезе.- отговори съвсем незаинтересовано Кук, сякаш някой чужд човек или дразнител е тук. На вратата се почука. Отворих вратата, а пред нея беше застанал брюнет със значително по-мусколесто тяло от моето, но и по-слабо от това на Кук, по ръцете му си личеше мастилото по кожата му, а през полу прозрачната му риза си личаха три реда стегнати плочки и плосък корем. Облеклото му бе скъпо, носеше черен костюм, пф като Кук, толкова изтъркано...Но нещото, което ми направи най-голямо впечатление бе ръката му, поставена на огнестрелното уръжие, заредено с най-малко пет патрона.
-Радвам се да те видя приятел, или да кажа fratello.- подсмихна се подло и свали ръка от пистолета си, за да може да я подаде на Кук, но той само се усмихна подигравателно  и свали поглед.
Личеше си, че няма намерение да му стисне ръката. Бях далеч от мнението, че Кук го харесва и са приятели.
-Няма ли да ме запознаеш с твоята кукичка, Джимин много го хареса...- засмя се с висок тон, личеше си италианския му акцент. Корейският му бе много лош, почти не се разбираше.
-Тае излез, моля!- смирено, мъчещ се да се успокои ме помоли, но аз не го по слушах, бях прекалено любопитен, за да изляза и да изпусна разговора.
-Ким Таехьонг, заповядах ти да излезеш!- изправи се рязко от бюрото и тропна по него.
-Моля?!Аз да изляза!Та това е моят офис!- извиках крайно ядосан, не знам кое ме ядоса повече, това, че крие нещо от мен или това, че ми повишава тон и ме гони от моят офис, който се намира в моята компания.
-Ким Таехьонг...- започна, но бе прекъснат от онзи, който се беше настанил удобно на дивана и ни наблюдаваше с усмивка как се караме.
-Тц тц тц, малкото коте не е готово да понесе информацията, която му спестява стопанина му, но то е любопитно и непослушно и иска да разбере, нека разбере, fratello, какво ще кажеш?- започна да се смее с глас. Сякаш в тази ситуация можеше да се намери нещо смешно, защо всички хора в живота на Кук са психопати?
-Да видим, едва ли ще ме шокираш...- седнах на дивана срещу него, Кук се предаде и седна отново на кожения стол зад бюрото.
-Да започнем от това, че заловиха човека ни с дрогата ни при размяната, сега е в затвора и трябва да го измъкнем, нашите хора са убили двама полицаи, което е забелязано от улична камера.- Кук се изправи бързо, ако преди малко беше ядосан, сега бе меко казано яростен.
-Нещастници!Некадърници!Да убият ченге и то пред шибаната улична камера!- започна да вика.
-Виж Джеон, и аз ме съм много доволен от тези техни постъпки, дрогата струва много, но трябва някак да оправим нещата.- не знам какво толкова каза, но това накара Кук да си седне на бюрото и да въздъхне.
-Няма свидетели, нали?- погледна го с надежда.
-Няма, само камерите.- отговори просто и си замълча, за да има време да обмисли решението си.
-Събери най-добрите ни адвокати, щом няма свидетели нямат право да ги задържат, аз ще се погрижа записът от камерите да изчезне, имам близък в полицията.- без повече приказки онзи мъж стана и напусна стаята.
-А ти Ким ще бъдеш наказан за непослушанието си довечера.- усмихна се половинчато и игриво.
-Не мислиш ли, че ми дължиш обяснение Джеон?- повиших тон.
-Ни най-малко Ким.- отговори най-простичко и той като онзи мъж напусна стаята, което ме издразни много. Останах сам със себе си. На спокойствие със всички въпроси без отговор, сам със своите демони.

fratello- братко, доста често го използват италианците, когато се обръщат към близък човек...