My sex toy [J.jk+K.th][√]

24

Г.т на Кук
Събудих се преди Тае. Станах, за да направя някаква закуска. Не не, ако се опитам да сготвя нещо ще запаля кухнята. Станах и се облякох, като си облякох черни дънки и черна тениска. Взех си ключовете и влязох в колата. Побързах да я запаля и да пусна парното, защото аз бях направил грешката да тръгна по тениска през октомври месец.
Ма много съм умен. Дори в Корея да бе топло, през зимата си бе студено. Но бе красиво. Листата на почти всички дървета бяха изпадали по земята. Щом пристигнах в любимата ми закусвалня поръчах френски кроасани с шоколад за Тае, а за мен нищо.
По принцип не закусвах рано сутринта.
Г.т на Тае
Събудих се, Кук не бе до мен. Това малко или много ме накара да се чувствам зле.
Да ме беше изчакал да се събудя поне...да ме целуне, да ме прегърне, да ми се усмихне, да ми каже  ,,Добро утро звездичке". Но чакай, аз не мога да искам и очаквам това от него. Все още не съм му казал, че го обичам.
-Добро утро звездичке!- усмихна се широко.
Наистина имах нужда да го чуя. Да знам, че не се е отказал. Да знам, че все още ме обича. Да знам, че той е до мен. Да знам, че няма да се откаже и да ме остави. Беше приятно да знам всичко това. Беше приятно да го имам, и той имаше мен, но не бях сигурен дали той го осъзнава.
-Добро утро звездичке, къде така рано? - прошепнах. Чак сега бях забелязал, че държи нещо в ръцете си. Дойде до мен и целуна устните ми. Отново съблече всичко от себе си и тръгна някъде в къщата. След няколко минути се върна с порнос със сок, кафе, плодове и кроасанчета. Беше толкова секси. Гол с табла в ръце. Предполагам знаеше, че няма никой в къщата, защото ако имаше някой щеше поне бельо да си облече.
-Благодаря ти.- усмихнах се и взех подноса, като първото кроасанче го сложих в неговата уста. Той го сдъвчи и целуна устните ми нежно.
-Кафе или сок господин Джеон?- усмихнах се.
-Теб.- прошепна и отново целуна устните ми.
Пийнах малко от сока, а след това го целунах.
-Сока е по-полезен.- усмихнах се. Започнахме да се храним, аз него, той мен.
Имаше и ягоди, любимите ми плодове.
Наистина бях благодарен за закуската. Спести ми неудобствата да ставам и да правя закуска, докато все още усещах болка, заради снощната нощ. Щом се нахранихме станах и бавно отнесох таблата.
-Тае, боли ли те?- прошепна и целуна врата ми, докато миех съдовете от закуската.
-Малко, но спокойно, нищо ми няма.- усмихнах се, като се обърнах и го целунах, а след това продължих с това, което вършех.
-Искам днес да отидем у Джин за вечеря, нещо като семейна вечеря.- усмихнах се.Виждах, че и той се усмихва. Сега знаех какво означава да си щастлив, защото друг е щастлив. Това бе любов. И тя се криеше в малките неща.
-Знаеш ли Тае, дори да бяхме се срещнали по друг начин, аз пак щях да те обичам, защото ти си невероятен и нищо в теб освен лицето ти не се е променило.- погледа с който ме гледаше. Много ме обичаше. Разбирах това. И аз мисля, че го обичам.
Но да му кажа ли?
-Кук аз....- погледа му се заби в мен. Ами сега? Как да продължа, както сякаш някаква буца бе заседнала в гърлото ми.
-Какво те притеснява Таехьонги, кажи и ще ти помогна.- усмихна се.
-Обичам те, поне така мисля, не съм сигурен, изпитвам нещо към теб...- ето, казах го, намерих сили, намерих глас.
-Ще почакам да разбереш наистина какво изпитваш..- усмихна се успокоително.
-Колко още ще чакаш Кук? Колко още шансове да мисля ще ми даваш?Колко още време?- прошепнах.
-От колкото време имаш нужда ти.- прошепна все още с усмивка.