My sex toy [J.jk+K.th][√]

20

Г.т на Кук
Оставих Тае сам в офиса и тръгнах, не по някаква супер важна работа, моите хора ще се оправят с проблема, аз имах по-важна цел и тя бе да изненадам Тае с романтична вечеря след като му се разкрещях, и не, не съм забравил това, което казах, и това щеше да се случи, но по-късно. След ресторанта.
Г.т на Тае
Нещо грешно ли направих?Дали аз бях причината да излезе...но не, той си има и проблеми. Има си работа, личен живот, аз съм просто сделка.
-Таехьонг ставай!Да накараме Кук да се влюби в теб.- усмихна се Юнги. От доста време не го бях да се усмихва така на мен, което ме наведе на мисълта, че ще ме забърка в нещо в негов стил..
-Какво ще правиш?- изправих се бавно.
-Ще ти сменим цвета на косата.Ще ти направим татус. Ще те направим секси Тае, стига си се държал като дядо!- побутна ме игриво.
-Юнги ние с Джънгкук не сме заедно.- спрях на едно място, той отново хвана ръката ми и ме задърпа към колата му.
-Знам.- прошепна и тръгна към кафенето.
Взехме Джин и тръгнахме към някакъв салон. Щом бяхме там Юнги ме избута на стола и каза на фризьора от руса да направи косата ми черна. Не се съпротивлявах. Нямаше нужда. Каквото и да кажех и да направех нямаше как да стане на моето. Щом Юнги и Джин намислят нещо им се получава.Това бе най-шибаното нещо. Щом фризьора бе готов се погледнах в огледалото. Голяма промяна, но беше красиво. Наистина трябва по-често да съм съгласен с Юнги и Джин...
-Сега отиваме за татус, ние го избираме.- усмихна се широко Юнги.
-А през това време ни разкажи как Кук ти отне девствеността.- добави Джин, като седна на задните седалки до мен.
-Какво да ти кажа, беше Кук, студен и груб.
Но беше много приятно, знае си работата, сякаш е чукал хиляди курви.- засмях се на собствените си думи...
-Всъщност ти си му първия...- прошепна Джин.Нали не е вярно...
-Юнги ти знаеш ли нещо за инцидента, в който Кук е загубил гаджето му и кой е той?- при този въпрос Джин се задави със студения си чай, който си бе взел, докато аз и Юнги бяхме във фризьорския салон.
-Ами аз знам, но обещай да не се паникьосваш, да не плачеш и да не ми викаш.- прошепна предпазливо.
-Добре, говори!- нямах търпение да разбера кое бе момчето, което толкова много е влязло под кожата на Кук.
-Ами Тае...това момче си ти.При инцидента родителите ни ме помолиха да не ти казвам, ако ти сам не разбереш, но Кук знае. Мислех, че той ще ти каже.- прошепна и сведе глава. Сега всичко ми се изясни. Но защо Кук крие от мен? Защо не ми е казал?
-З-защо сте скрили от мен?- прошепнах.
-Тае...
-Не ме наричай така!Не съм ви играчка!Кога мислех те да ми кажете!До кога мислеше да си играеш с чувствата ни с Кук! По дяволите той е бил наранен заради мен!Той е мълчал, за да не ме притиска, но е притискал и таял всички чувства в себе си!Ти Джин си един страшен идиот!За да ти е чиста съвестта си си играл и с двама ни!Кук е очаквал сам да си спомня, а аз дори не съм знаел, че има нещо, което трябва да си спомня!Ти си наистина ужасен човек!Сега чувстваш ли се по-добре?!- извиках. Сълзите ми течаха. Просто в момента не мислех какво правя и говоря, мислех за сълзите на Кук, които са били заради мен...аз го нараних.
-Юнги спри колата.- извиках. Той спря колата и хвана ръката ми, преди да ми каже нещо измъкнах ръката си и слязох. Тръгнах към имението, надявайки се, че Кук е там. В момента исках само да го прегърна, да му кажа, че знам и, че ще се опитам да си спомня. Стигнах в имението. За мой късмет колата му бе паркирана в големия двор на имението. Влязох в имението, тичах. Сълзите ми не спираха. Той ме видя. Изглеждаше изненадан и притеснен.
Изтичах до него и се включих в него, като заридах силно.
-Защо не ми каза?Защо нараняваш себе си?Защо го криеше от мен по дяволите?Защо не помисли веднъж за себе си?- виках и го удрях, а той просто ме прегръщаше и плачеше тихо.
-Обичам те Таехьонг.- прошепна и целуна главата ми. Не можех да кажа същото. Не знаех какво изпитвам към него.
-Ще се опитам да си спомня.- прошепнах във врата му.
-Не се насилвай и натоварвай, не си длъжен. - прошепна и ме прегърна. Наистина бе добър човек. Разбираше хората. Един от малкото хора, които правеха нещо без да очакват нищо в замяна. Един от малкото хора, които разбираха, че дори да имаш хиляди ти си просто човек и си равен с другите. Един който знаеше, че неговите чувства не винаги са най-важните. Но за мен бяха важни. И мисля, че сега беше щастлив, но на мен нещо не ми беше добре. Виеше ми се свят...
-Кук, може ли да ми помогнеш да си отида в стаята?- прошепнах. Той разбра какво имам в предвид и ме хвана, като ме сложи да си легна. Преди да заспя усетих как ме дали по главата, целуна ме и тръгна някъде.