My sex toy [J.jk+K.th][√]

35

Г.т на Кук.
Тае влезе плачещ в офиса ми. Опитах се да разбера какво става без да го питам. Той седна на дивана. Трябваха ми няколко минути, за да обмисля какво се случва. Ами ако Минхи му е казала нещо?
-Какво ти каза Минхи скъпи?- седнах до него, като целунах челото му, преместих го в себе си и започнах да галя главата му, но той сякаш бе в свой свят. Преди ми беше лесно да знам какво мисли, но сега бе по-трудно от всякога да разбера. Той мисли много неща. След няколко минути го видях как се сепна, че е в мен и поиска да стане, но аз не го пуснах.
-Какво ти каза Минхи звездичке?- повторих въпроса си от по-рано.
-Нали не си ми изневерил с нея?- прошепна, а от очите му потекоха сълзи отново.
-Какво?Не!Никога не бих си и помислил да докосна друг или друга, какво съм докосвал и ще докосвам звездичке!- прошепнах и изтрих сълзите му.
-Съжалявам, че се усъмних в теб Куки, просто тя звучеше толкова обедителна!- прошепна и се сгуши в мен.
-Искаш ли сега да изпиеш хапчето за глава и да изядеш торатата?- усмихнах се. Той изпи хапчето и започна да яде.
-Не знам дали забеляза, но когато подписа  договора ни, там пишеше, че си мой, тоест никой няма право да те докосва ако не сте приятели или роднини.- усмихнах се, а той се задави с храната си.
-И реши да ми го кажеш сега?!Ами ако си бях намерил някого!Например Хосок?- извика.
-Не го споменавай! И щях да го убия! Моето не се пипа.- прошепнах и започнах да целувам врата му.
-Аааа Хосок ми е приятел!- извика бързо, беше много сладък.
-Добре, добре, и на мен Минхи ми се води приятелка, сестра на мой приятел, да я целуна ли?- подсмихнах се.
-В никакъв случай, ако го направиш ще те зарежа!- извика, видях ревност.
-Ами аз, да те зарежа ли защото целуна Хосок?- видях го как ме гледа, ще ме убие.
-Първо, не го целунах аз и го блъснах щом се отърсих от шока и не съм му отвръщал!И второ, тогава не бяхме заедно!- извика.
-Добре, спокойно.Искаш ли днес да потичаме отново до река Хан или да отидем на пикник?- усмихнах се.
-И двете.- усмихна се.- До река Хан има малка полянка, може там..- усмихна се.
Кимнах. Всъщност бе добра идея, като последен ден от работната седмица трябваше да изпусна напрежението. Видях как Тае става от скута ми и избяга в тоалетната. Станах и отидох до него. Беше заключил вратата си, по дяволите.
-Таехьонги, звездичке, добре ли си?- извиках. Той не отговори. След няколко минути излезе от тоалетната и започна да си мие ръцете.
-Таехьонги, искаш ли да изпратя Минхи за четка и паста за зъби?- попитах, а той просто кимна. Видях, че му има нещо.
-Таехьонг, отиваме на лекар, не приемам откази, пикника ще е утре!- казах строго. Той изгледа реши да не се противи и тръгнахме към частната болница, в която го бяха оперирали. Веднага ни приеха.
-Какъв е проблемът ви господин Ким?- попита лекаря.
-Главата ме боли, гади ми се, вие ми се свят и корема също.- обясни.
-Трябва да ви прегледам.- каза и се обърна към мен.- Ще ви помоля да излезете..
Просто кимнах и излязох. След около пет минути той и лекарят излязоха.
-Той е добре, просто днес е малко изморен, ще му мине, но внимавайте със стреса, нека не се напряга, защото има травма от случая преди няколко месеца и ако отново се напредне повече ще започне да припада, да спи постоянно, да чувства тялото си слабо и ще спре да се храни, а ако започне да се случва това ще трябва да говори с много психолози, да ходи по лекари и няма да е много добре за него, ще се чувства много изморен и отпаднал и може това да се превърне в депресия.- обясни.
-А какво можем да направим, за да не се напряга толкова?- попитах спокойно, не знаех, че това от преди няколко месеца засяга толкова много психиката и здравето му, до сега не е говорил за това, и аз не исках да го напрягам и разстройвам, като говоря за това и...
-Трябва по-често да излиза, независимо къде, трябва да е спокоен, да се храни добре и ако трябва му намерете психолог, който да му обясни какво е състоянието му в момента и как трябва да бъде сдържан.- обясни и се поклони. Аз направих същото и погледнах към Тае.
-Трябва да поговорим.- прошепнах. Той кимна.
-Таехьонги, с кой предпочиташ да поговориш за онова, което се случи преди два месеца и какво е състоянието ти в момента, с психолог или с мен?- попитах.
-Нека да бъде с теб.- прошепна и се сви в седалката.
-Звездичке, искам да ми опишеш всичко, какво се случи, как си се чувствал, какво си мислел, искам да знам, нека да бъде днес по време на разходката. Ще погледаме и звездите, искам само да си спокоен и да не се напрягаш.- усмихнах се, а той просто кимна.