My sex toy [J.jk+K.th][√]

15

Г.т на Кук
Имам чувството, че ще откача...Преди няколко дни разбрах, че момчето, което заплаших, че ако се влюби в мен ще му отнема всичко всъщност е човека, за който бих дал всичко. Да, добре разбрахте, той е моята първа любов, бяхме заедно, той беше на седемнадесет, когато аз бях на петнадесет. Да, и двамата бяхме непълнолетни. Бяхме много влюбени, но родителите му знаеха кой съм и кои са моите родители. Аз нямах вина.Аз просто го обичах. Тогава стана шибаната катастрофа.
Родителите на Джин и Тае умряха, моите малко след това, но разликата беше, че Тае си имаше Джин, а аз си нямах никой, след като умряха родителите ми. По дяволите, да е проклета тая шибана катастрофа! Заради нея Тае не ме помни, и аз не знаех, че това е той и се държах грубо. Стигнах до къщата на Джин и позвънях. Едвам се сдържах.
Бях меко казано ядосан. В мен живееше цялото чувство за вина на света, и за да не си призная вината аз я превръщах в гняв.
Не бях ядосан на другите, а на себе си.
Вратата бе отворена от Намджун. Той ме погледна и поклати глава.
-Намджун, пусни ме да поговоря с гаджето ти или не отговарям!- изкрещях.
-Намджун, пусни го, има за какво да говорим.- прошепна Джин.
-Но любов, детето ни?- погали корема на Джин.
-Той няма да направи нищо на детето ни!- усмихна се Джин и хвана ръцете на любимия си.
-Набързо ще си поговорим, излез!- заповядах и изчаках да излезе, след което заключих вратата.
-Наистина ли не помни или се преструва?- зададох въпроса си директно, по лицето му си личеше, че знае за какво става дума.
-Не помни. Аз помня, но последното желание на родителите ни беше да не му казвам.- прошепна. Хванах го за врата и го затиснах в стената. Усмихнах се, Ким Сеокджин затиснат до стената, борещ се за малко кислород със сълзи в очи. Отпуснах малко хватката си.
-Ти си негодник, знаеш ли как се чувствах аз?!Мислех, че Таехьонг ме мрази!Мислех, че не иска да ме вижда, родителите ми умряха малко след катастрофата! АЗ БЯХ САМ! Ти не знаеш какво е да си напълно сам Ким!И на си направи труда да му кажеш поне, че не помни някои неща, и че е имал половинка, която много го обича..Когато дойдох да те моля да ме пуснеш при него ти ме попита кой съм, каза, че не ме познаваш!- плачех. Гневът се превърна в сълзи. Махнах ръката си от врата на Джин.
-Съжалявам, но нашите умираха, с последни сили ме накараха да им обещая, съжалявам!- заплака и той. Прегърнах го.
За първи път усещам такава необходимост да прегърна някой. Може би причината е, че много рядко плача. Или пък точно в момента съм най-уязвим. Джин започна да гали гърба ми.
-Съжалявам!- прошепна той.В гласа му имаше нещо истинско. Беше искрен.