My sex toy [J.jk+K.th][√]

17

Г.т на Тае
Събудих се в прегръдките на Кук. Дали беше вечерял бе първата мисъл в главата ми. Видях кутията с пица на масата, но от нея не бе докоснато нищо. Кук все още лежеше на дивана и ме гледаше. Минах покрай него, за да махна купичките, в които снощи имаше обилно количество вредна храна и Кук ме удари по задника. Почервенях. Наведох се и го целунах, а той остана леко шокиран. Докосна устните си и се усмихна, а аз побързах да почистя и да сложа пицата във микровълновата да се стопли. След като се нахранихме си измих зъбите и лицето, изкъпах се и си облякох кафеви широки панталони, бял пуловер, кафявото палто, черни официални обувки и любимия ми часовник.Не мога да повярвам, че се събудих чак в два следобяд. Та аз си проспах деня!
-Къде отиваш?- попита ме Кук.Не бе много доволен от факта, че излизам.
-Ами отивам при Джин, защо?- усмихнах се мило. В очите му видях притеснение, но все пак опита да го скрие. Личеше си, че не иска да ходя. Но някак си това, което криеше от мен ме караше да искам да ида и да разбера още повече.
-Идвам с теб.- заяви. Не можах да му откажа. Не и след снощната нощ. Просто осъзнах доста неща. Започнах да гледам на Кук, като на друг човек. С друг поглед. И не мисля, че нещо би променило погледа ми към него. Кимнах. Той взе ключовете за колата и двамата тръгнахме към къщата на брат ми. По пътя цареше тишина. Но не неудобната тишина, ами приятната. Имах чувството, че и двамата се наслаждавахме на присъствието на човека до себе си. Сякаш имахме много въпроси и неща за казване, но всеки се бе потопил в своите мисли. Но някак си човека до нас ни помагаше да намерим отговор. Аз бях неговите отговори, а той беше моите.
Аз бях неговите мисли, а той моите. Но разликата бе, че не можех да разбера какво мисли, а той със сигурност можеше да разбере какво мисля.
-Наистина е приятно.- усмихна се. Потръпнах. Вече бях изплашен. Вече всички мои мисли бяха оголени като чисто бяло платно, на което художник се гласеше да рисува. Но разликата е, че в мислите ми цареше безпорядък. Всичко бе толкова объркващо. Но аз кимнах. Сякаш знам за какво говори. Това бе най-голямата лъжа на света. Не знаех. Не можех да разбера.
Дори да беше открит и говореше повече той все още бе непроницаем. Той бе загадка.
Една от тайните на света. Един от най-добрите артисти. С това вървеше и да е добър лъжец. Но той бе напълно честен.
-Как си такъв?- прошепнах. Знаех, че не разбира, но усмивката му показваше съвсем друго. Усмихна ми се със знание на пук на моето незнание.
-Какъв съм?- все още имаше онази нежна и искренна усмивка, която ме накара да се усмихна.
-Как си толкова непроницаем?Добър актьор и лъжец?- прошепнах. Знаех, че е разбрал какво имам в предвид с тези думи.
-Правя го, откакто изгубих най-ценните си хора, това са цели осем години. Вече ми е толкова познато това чувство, че не мога да спра да го правя.- прошепна. Исках да знам всичко за него. Да науча всичко. Защото разбрах, че не му е лесно и има нужда да сподели.
-Кажи ми всичко, искам да знам.- прошепнах.Погледнах го. Отново онзи тъмен поглед. Спореше със себе си. Усмивката му. Беше и тъжен и щастлив.
Какво го правеше щастлив, още един въпрос без отговор.
-Бях на четиринайсет, когато срещнах първата си любов. Прекрасно лъчезарно момче. Срещнах го в един от басейните, които посещавах, когато исках да съм сам с водата. Беше тъжно. От малък бях тъжно и отдръпнато дете.Никой не искаше да е приятел с мен, защото родителите ми бяха богати и следователно аз трябваше да съм надут и надменен. Е не бях такъв, онова русокосо седемнайсет годишно момче го разбра.Влюбихме се един в друг. И тогава родителите му разбраха, че моите се занимават с незаконен бизнес, затова искаха да ни разделят. После се случи и катастрофата, той не ме помнеше, а аз си мислех, че ме мрази. Родителите му умрели в катастрофата. Моите родители умряха след месец в инцидент. Аз останах сам.
И тогава съвсем се промених.- прошепна и сведе глава, щеше да заплаче, но не искаше да изглежда слаб. Прегърнах го. Пусна сълзите си отново. Чувствах се като лош човек. Много лош, аз го накарах да говори за нещо толкова лично и болезнено без да ме интересува, че бъркам в рана, която не е зараснала. Но виждах, че му олекна. Сега не бе сам. Неговата болка бе и моя болка.
Все пак така казваха приятелите....