My sex toy [J.jk+K.th][√]

36

Г.т на Кук
Бяхме взели храна и бяхме вече до река Хан. Първо отидохме с колата до река Хан, и седяхме на моста с цигари и енергийни напитки, за да гледаме залеза. Тае беше нетърпелив да го види. Аз отново оглеждах лицето му. Знаех, че не му се говори за случилото се, но нямаше да се дам този път, щях да разбера. Защо не ми даваше да гледам тялото му? Какво му е причинил Джимин? Какво ли си мислеше в момента?
Г.т на Тае.
Гледах небето и си мислех. Ами сега как да му кажа, че Джимин е накарал хората си да ме изнасилят?Дали щеше да го убие? Ами ако се опитам да го накарам да го изнудя да не го убива? Дали ще се получи? А дали да кажа, че съм готов да си осиновим дете?
Как точно да постъпя в тази ситуация?
-Тае, какво ще кажеш да поговорим сега, а след това да се насладим на вечерта си?- попита плахо Кук. Аз кимнах.
-Аз сам отидох там, по-скоро ме принудиха, казаха, че ще убият приятелите и брат ми.
Не исках да поставям тях в опасност.- видях, че се напрегна, ядоса се, но не го показа.
-Те ме удариха по главата и ме завързаха. Когато се събудих започнах да викам Джимин и да псувам и да го обиждам, а той накара мъжете му да ме изнасилят. Чувствах се мръсен, слаб, неспособен да се защитя...толкова мръсен и безполезен. Изнасилиха ме...това е всичко.- прошепнах.
Той не каза нищо, просто ме прегърна.
-Защо не ми каза?Ако не го беше крил и ми беше казал какво се случва!Нямаше да си в такова състояние!- прошепна.
-Какво състояние Кук?- прошепнах, беше ме страх да разбера.
-Тае, ако продължаваш да мълчиш за всичко и се ядосваш много, ако си стресиран ще започнеш да припадаш... което може да доведе до още лоши неща..моля те Таехьонги, казвай ми ако има нещо, казвай ми, когато нещо те ядоса!- прошепна, разбрах, че е готов да заплаче. Сега нямаше как да спомена това за детето, защото не знам до колко състоянието ми ще се подобри или влоши и може да не мога да се грижа за детето, а не искам да го товаря и с това.
-Аз си мислех да осиновим дете, но сега като разбрах за това...просто се отказах, не знам до колко състоянието ми ще се подобри или влоши и може да не мога да се грижа за детето, а не искам да те товаря с това, сякаш ти нямаш други отговорности- прошепнах. Той кимна, беше съгласен с мен. Погледнах залеза и запалих една цигара. Кук си извади една и я сложи между устните си, като я докосна до моята и неговата се запали. И двамата мълчахме.
И двамата мислехме. Всеки в своята глава.
Отново. Сякаш всичко се повтаряше, сякаш живота ни беше една корейска драма, която се повтаря и повтаря и всеки път ти се струва позната, но не знаеш името ѝ и отново започваш да я гледаш, защото си мислиш, че си я забравил, но се появява една сцена, която помниш и малко по малко си спомняш всичко за драмата и в един момент осъзнаваш как ти става скучна и спираш да я гледаш, защото знаеш вече какво ще се случи. Това бе нашият живот. Объркващ, понякога драматичен и непредсказуем, а друг път повтарящ се и напълно познат и предсказуем.
-Красиво е.- прошепнах. Той ме погледна и се усмихна.
-А питаш ли ме мен?Всеки ден щом се събуждам да виждам нещо по-красиво и истинско от гледката в момента?- прошепна, като се загледа в мен. Аз се усмихнах. Щом и двамата изпушихме цигарите си ги хвърлихме и се хванахме за ръце, като тръгнахме към полянката. Отне ни само няколко минути. Аз легнах веднага, а той се надвеси над мен и целуна устните ми. Беше приятно. След целувката той легна до мен и ме прегърна. Имах чувството, че ще заспя.Той започна да минава с ръка в косата ми, която малко след изнасилването отново боядисах кафява.
-Бисквитке, ще заспя.- измрънках.
-Поспи малко звездичке.- прошепна и продължи да гали косата ми. Отпуснах се и изглежда съм заспал.