42

267 17 6
                                    

Г.т на Кук
Минаха няколко дни, в които не позволявах на никого да влиза и излиза от имението без мое позволение и усведомление. Днес гостите от Япония щяха да идват, затова бях още по-нпрегнат. Постоянно мислех, че те може да са съюзници на врагът ми.
Сега седях на дивана в хола в официален костюм и разглеждах документи. Тае слезе бавно по стълбите и дойде до мен. Състоянието му вече беше значително по-добро, което до някъде ме успокои, но това не означаваше, че ако се напрегне няма да припадне. В момента сърцето и цялото му тяло бе много слабо. И физически и психически той се сриваше. А аз не мога да му помогна. Дори не мога да бъда сигурен, че ако врагът ми предприеме нещо срещу него ще мога да го спра. Всъщност вече не бях сигурен за нищо. Толкова съм объркам. И в момента, когато Таехьонг е в близост до мен е в опасност, но ако е далеч, тогава е в още по-голяма опасност. Който и да беше врагът ми, той знаеше, че Таехьонг е моята слабост. Знае, че бих направил всичко за него.
Тае седна до мен и хвана ръката ми. Знаех, че разбира какво се случва. И бях сигурен, че ако врагът ми реши да стреля по мен или някой от момчетата, той ще застане пред нас, за да ни защити. И от това се опасявах.
За първи път в живота си аз се страхувах и не знаех какво да правя, а това ме караше да се чувствам още по-слаб. По дяволите, аз със сигурност бях слаб в момента. Всичко това, всички тези мисли ме караха да се чувствам слаб и безпомощен. Знаех, че Тае обмисля какво да ми каже.
-За първи път знам какво мислиш, Джеон.- усмихна се.
-И за какво мисля Ким?- прошепнах и целунах устните му. Оставих лаптопа на масата и го взех в скута си, като хванах ръцете му и го погледнах в очите.
-За всичко случващо се, не си много позитивен, но с правото си, знам, че не си обеден дали е сигурно за нас. И да, ще застана пред всеки един от вас и ще поема куршума, за да ви спася.- прошепна. Той как...На вратата се позвъня. Тае стана от мен. Бе облечен в бежав костюм. Просто.
Ризата му бе доста разкопчана, ръкавите на ризата и сакото навити. Беше наистина секси. Аз бях облечен в черен кожен панталон и черна почти разкопчана до долу риза. Двамата с Тае заедно посрещнахме гостите. Тае им направи кафе и започнахме да обсъждаме сделките. Впечатление ми направи, че с тримата мъже имаше и две жени.
-Между другото аз съм Ким Таехьонг.- каза Тае след като бяхме подписали и си говорехме свободно.
-Аз съм Акеми, дъщеря на Акийо и Хируна, приятелка на Хирото и сестра на Ичиро.- усмихна се младото момиче.
-Приятно ми е.- ръкостискахме се с нея.
-Аз съм Ичиро, как си Тае, чухме, че не си много добре...- усмихна се Ичиро. Не ми харесва. Погледнах към Тае. Той хвана ръката ми и се усмихна.
-По-добре съм, благодаря.- прошепна.
-Ние сме Хируна и Акийо.- усмихнаха се двамата по-възрастни членове на тяхното семейство.
-Аз съм Хирото.- усмихна се. Той със сигурност бе като мен, кратък с представянето.
-Заповядайте, това е от нас за господин Ким, наистина се надяваме да се оправи по-скоро и да си осиновите дете, както желаехте.- усмихна се Хируна. Всъщност беше хубаво, че тя е тук, тя сякаш допълваше празнината и студенината в семейството със своята топлина и искреността си.
-Благодаря ви наистина много.- усмихна се топло Тае и взе кутията с японски чай и тръгна към кухнята. Ние продължихме разговора си. След малко Тае седна отново до мен. Облегнах се назад на дивана и прекарах ръка през кръста на Тае. Той се усмихна и хвана ръката ми. Харесваше ми, че семейство Сато бяха интелектуалци и подкрепяха хомосексуалността и дори бяха създали фондация срещу насилието на хомосексуалните. Всъщност те бяха наистина добри хора.

My sex toy [J.jk+K.th][√]Onde histórias criam vida. Descubra agora