My sex toy [J.jk+K.th][√]

27

Г.т на Тае
Събудих се. Не знам дали е ден или нощ. Нямаше прозорци. Беше някакъв склад.
Беше студено. Бях само по една риза. Якето с телефона и всичко в него го нямаше. Хубаво, че документите ми бяха в имението.
Нямах сведения как са приятелите ми. Дори не знаех дали са ги пуснали. Дойдоха двама мъже. Единият от тях беше онзи в офиса на Кук, което много ме учуди. Но ето защо Кук не го харесваше. Играеше и на двата фронта.
-Къде са приятелите ми, нали ги пуснахте?!- извиках, но прозвуча повече като давене.
Сега чак усетих нуждата за вода. Колко време бях тук?
-Не сме ги пуснали, жалък си да мислиш, че Джимин ще се смили над някой от приятелите и роднините ти.- засмя се звучно. Наистина бях много глупав и жалък да им вярвам. Но какъв избор имах?
-От колко време съм тук?- прошепнах. Нямах глас, имах голяма нужда от малко вода.
-От три дни, шефа каза да ти донесем малко вода и храна, за да не умреш от глад.- изсъска и ме развърза, като ми даде шише вода и малко ориз. Беше гавра с мен.
Просто прекрасно.
-И как ще гарантираш, че там няма отрова?- изсъсках.
-Нямаш избор. А и той обича да си играе със жертвите си, няма да те остави да умреш ей така...- засмя се.
Наистина като се замисля нямах избор. Всъщност имах, да умра от глад или да изям храната. Трябваше ли аз да съм този Ким Таехьонг? Ким Таехьонг, в който живееше толкова много недоверие? Този Ким Таехьонг, който нямаше да има спокоен и хубав живот с половинката си?
Хиляди мисли, хиляди чувства, хиляди емоции, хиляди демони, които живееха в моята глава. Просто вече ми бе омръзнало.
Пука ли ми изобщо истински за нещо? Ами май да. Вече не бях сигурен в нищо. Не бях сигурен в себе си. Буден вече от няколко часа аз се побърквах.
-Убий ме по дяволите!Убий ме ако имаш смелостта да се забъркаш с Джеон Джънгкук, копеле такова!- започнах да крещя.
-Виждам, че не осъзнаваш в каква беля си се забъркал Ким?- засмя се звучно. Не ме беше страх. Не исках да показвам слабост.
Засмях се силно. Наистина беше забавен. Кога щеше да се появи Кук? Кога щеше да ме спаси? Да ме намери? Да помогне на мен и най-близките ми хора...Кога..
Хиляди въпроси без отговор.
-Момчета, завържете го и го изнасилете, да види той как трябва да се държи.- извика Джимин. Завързаха ме, въпреки че не можех да ходя, защото са ме прибили.
Започнаха да късат дрехите ми. Молех се Кук да дойде и ме спаси. Единия от тях нвлезе грубо в мен. Сълзите ми потекоха.
Бях толкова слаб. Просто нямам думи да опиша колко съжалявам, че казах онова на Джимин. Сега съм омърсен, сега как ще погледна любимия си в очите ако доживея до тогава. Това бе истинско мъчение. Аз дадох на двама непознати да си играят с тялото ми. След няколкото пъти, в които свърших и целия бях в кръв ме пуснаха на земята. Затворих очи и се предадох. Това края ли бе? Ако е края, защо моя не е щастлив? Дали ще се събудя? Дали ще го погледна и ще го целуна? Дали това не е просто сън?