My sex toy [J.jk+K.th][√]

44

Г.т на Тае
Събудих се пръв, бях наистина нервен. Щеше да има много хора със семейството си, а аз трябва да представя нашето семейство с Кук пред всички тях. Трябва да се съобразявам с всичко, което правя. Наистина бях притеснен. Станах, направих закуска за Куки и влязох да се изкъпя. Излязох от банята само по халат.Сега трябваше да събудя Кук.
Застанах над него и слепих устните ни. Той  се усмихна в целувката, като ме дръпна върху себе си и продължихме да се целуваме. След няколко секунди той се отдели от сладкия контакт, което ме накара да изстена.
-Сега ме пусни, трябва да се облека.- прошепнах, но той не го направи. Направи точно обратното, сложи ръцете си на талията ми. Аз нарочно се отърках в него, той ме пусна, а аз скочих. Извадих си дрехите и започнах да се обличам, имах доста голямо затруднение с обличането на панталона, Кук гледаше отстрани и се смееше.
-Какво се смееш?Знам, че съм надебелял.- измрънках и се нацупих.
-О не скъпи, прекрасен си, просто обикновените хора сядат, когато си обличат панталоните.- усмихна се и сложи ръце около голата ми талия.
-Нормалните хора също не гледат гаджетата им, когато се обличат перверзнико!- усмихнах се и целунах врата му.
-Не съм виновен аз, че си толкова красив, когато си гол!Ти просто си съвършен Таехьонги.- шепнеше до ухото ми. Аз го бутнах на леглото и седнах в скута му. Той се усмихна и сложи ръцете си на дупето ми, като започна да го мачка.Аз се отърках в него и станах.
-Тае, върни се!- измрънка, но не му обърнах голямо внимание. Облякох си сиво сако, бяла риза и сив панталон, като с тях си приготвих и дълго черно палто.
-А на мен какво ще приготвиш скъпи?- прошепна. Наистина беше толкова сладък.
Избрах му черен костюм с бяла риза и черна вратовръзка.
-Яяя аз на погребение ли отивам? - пошегува се, но аз останах сериознен. В момента не биваше да включва думата смърт или сродни на нея, защото наистина нещата бяха сериозни.
-Добре де добре, няма да умра, ти няма да ми позволиш.- прошепна и сложи ръце на талията ми. На вратата ни се почука.
-Господин Джеон, носим ви пръстена за господин Ким.- каза мъжа от другата страна на вратата. Опитах се да се измъкна от хватката му, но той не ме пусна, вместо това сложи главата си на рамото ми.
-Влез.- каза строго. Мъжа влезе, остави една малка кутийка на масата и излезе.
-Какво е това?- погледнах през рамо.
-Трябваше да бъде дискретен.- оплака се. Взе кутийката от масата и падна на едно коляно.
-Тае, мислех да ти предложа на рожденният ти ден, но искам днес да знаят, че си мой щом видят пръстена на ръката ти. Ким Таехьонг, ще се омъжиш ли за мен?- усмихна се. Сълзите ми течаха по-силно от всякога.
-Да, по дяволите да!- прошепнах с колкото сили имах. Той сложи красивия сребърен пръстен на дясната ми ръка и ме целуна, като веднага щом се отделихме той избърса сълзите ми.
-Обичам те.- прошепна нежно в ухото ми и целуна нежно врата ми. Наистина беше прекрасно.
-Хайде да се оправяме и да тръгваме Кук.- казах. Той кимна. Беше ме предупредил, че ще вземе и Юнги и Джимин с над, за което му бях наистина благодарен. Щом вече бяхме готови се качихме в колата и тръгнахме към къщата на Чим и най-добрият ми ми приятел. По питя, както винаги цареше тишина, но беше приятно. Като се замисля, винаги с Кук ми е било приятно.
-Хей, май вече си обвързан сладък.- усмихна се Юнги и хвана ръката ми, като огледа пръстена, който бе символ на любовта ни с Кук.
-Вече да.- усмихнах се широко. Той пусна ръката ми и продължи да си говори с Джънгкук и Чим за нещо. Аз мислех. Трябва да обмислим идеята за детето. Наистина желая вече да си имам рожбичка, която да държа в ръцете си, която да ме нарича тате.
Щом стигнахме до мястото на събитието имаше много хора. По дяволите, там бе пълно с хора. Наистина се притеснявам. Кук хвана ръката ми и се доближи до ухото ми.
-Спокойно любов, аз съм тук.- прошепна.
Аз кимнах. Възрастна жена се приближи към нас, струва ми се доста позната.
-Кук, не очаквах да имаш някой до себе си.- усмихна се и ме погледна.
-Лельо, това е годеника ми, Тае.- усмихна се и вдигна хванатите ни ръце във въздуха.
-А какво стана с  ,,Няма да забравя никога първата си любов и не искам други"?- леко смръщи вежди.
-Лельо, това е Таехьонг, моята първа и последна любов!- усмихна се доволен от думите си. Наистина, и аз бях доволен да знам, че съм единственият за него.
-Оу моя грешка!Тае, моето момче, как си?- усмихна се нежно.
-Добре съм, лельо.- прошепнах леко смутен, че не си я спомням.
-Хайде, да влезем.- прошепна Кук и ме задърпа навътре. Запознаваше ме със всякакви хора, което не ми бе много приятно, но се преструвах, наистина съжалявам, че го правя, но наистина бях много притеснен. До нас се приближи младо момче, по-младо от мен, по-голямо от Кук.
-Наистина се радвам, че вече си омъжен, сега аз ще ти дам моят подарък Кук.- усмихна се. Видях как вади нож от сакото си.
-Помощ!Юнги!Охрана!- започнах да викам. Хванах ножа в дланта си, но той ме избута, Кук се опитваше да се измъкне от захвата му. Той заби ножа в гърба на Кук, а след това го извади и го заби отново в корема му. От очите ми потекоха сълзи. Той бързо пусна тялото на Кук.
-Не очаквах това, най-добрият ми приятел, който ме отгледа, да ми забие нож в гърба.- прошепна и се усмихна. Плачех с глас. Бях паднал на земята, краката ми не ме държаха. Наистина се страхувах. Не искам да го изгубя. Борех се със себе си, с организма си, не исках да припадна отново.
-Юнги!Юнги!- извика Кук, Юнги се приближи и щом видя в каква ситуация сме от очите му закапаха сълзи.
-Тае, пази се, моля те, бъди силен, заради мен.- сложи ръката си на бузата ми.
-Аз трябваше да съм силния Кук, аз трябваше да ти кажа това, но дори в тази ситуация, дори ти да си ранен, ти си доминант.- пошегувах се, но сълзите си течаха.
-Пази се Таехьонги, съжалявам, че не можа да се насладиш на брака ни и да отглеждаш дечица с мен. Обичам те. Наистина много те обичам и никога не съм обичал друг.- прошепна и се усмихна. Затвори очи. Той остави ли ме?Това края ли е? Защо трябва да е края? Защо Бог е срещу нас? Защо всичко е срещу нас? Ние не сме виновни за нищо...В този момент всичко изчезна. Всички мечти и надежди. Всички хубави моменти. Всички хубави малки неща в живота ми. Те бяха с Кук. Щом Джеон Джънгкук изчезна и Ким Таехьонг вече не съществува. Аз не съществувах. Просто исках това да се окаже лош сън. Всички малки целувки, не ги забелязвах до сега, всички малки неща, погледа на Кук, който беше пълен с любов, не го оценявах, колкото трябваше, сега не можех да го видя отново. Сега не можех да вкуся сладките му устни отново. Просто вече нямаше да бъде същото. Аз нямаше да бъда същият. Това ли беше нашият край? Защо не е щастлив? Защо ние не бяхме щастливи? Е явно не всички приказки имат щастлив край...

                                  Край