My sex toy [J.jk+K.th][√]

41

Г.т на Кук.
Ако това, което каза Джимин е вярно, означава, че иска да срине Таехьонг, което в момента е много лесно за него.
-Куки, може ли отново да излезем?- прошепна Тае.
-Таехьонги, нека се оправиш първо.- прошепнах и целунах челото му. Той кимна и отново се сви в прегръдката ми. Повече ми харесваше онзи Таехьонг, който ми противоречеше, правеше се на интересен и ме обиждаше. Тогава ме възбуждаше и ме караше да се чувствам ядосан, но и ме развеселяваше. Сега беше сладък и невинен, като жертва, плячка, която не можех да нападна. Искам да го чукам. Но и не искам да се чувства като играчка или да мисли, че за мен всичко е секс. Той се събуди.
-Ще ми помогнеш ли да си взема един душ да се освежа?- прошепна. Кимнах и станах, като заключих вратата и започнах да се събличам. След като бях гол съблякох и него. Помогнах му и двамата бавно влязохме в банята. Опитваше се сам да ходи и да пази баланс, дори сега той бе упорит и не искаше да зависи от някого, дори това да съм аз. Напълних ваната и му помогнах да влезе. Той влезе и седна, а аз влязох при него и застанах зад гърба му. Тае се отпусна и сложи глава на гърдите ми. Започнах да галя косата му.
-Понякога се чудя, с какво те заслужих Таехьонги...Ти си толкова прекрасно същество, толкова невинен и наивен..Как може човек да бъде толкова перфектен, невинен и толкова шибано изкушаващ?- шепнех в ухото му и галех тялото му.
-И аз наистина се чудя с какво те заслужих Джънгкуки, толкова секси, елегантен, строг с другите и мил с мен, все се чудех с какво съм толкова специален...а аз съм бил момчето, което е завъртяло главата на великия Джеон Джънгкук.- усмихна се. Наистина харесвах неговата усмивка, тя винаги бе искрена. Той винаги бе искрен.
Никога не се преструваше и въпреки, че криеше доста неща и доста мисли, той никога не е криел какво чувства. Опитваше се, но това сякаш не бе приемливо за него, докато за мен бе нормално да крия доста неща, като например емоции и това бе напълно нормално. Всъщност така бях научен от малък. Казваха ми, че когато имаш връзка с мафията ти трябва да не показваш слабост, но аз я показах. Моята слабост бе моят Таехьонг. Ким Таехьонг. Едно необикновено момче, с което се запознахме като деца. Необичайно странен. Точно това ми харесваше в него. Той бе различен. Много различен. Сякаш той бе уверен в себе си, но и не беше.
-Знаеш ли Таехьонги, всъщност винаги се чудех каква е причината да бъда толкова мил с теб. Наистина мислех, че просто те съжалявам, защото родителите ти са починали и ти останал само брат ти, но това не бе причината. Още в началото съм бил влюбен в теб и съм го осъзнавал, но не съм искал да си призная, защото си бях обещал, че никога няма да се хвана с друг и няма да забравя любовта си към момчето, което харесвам. Нямаш си и на представа колко много се зарадвах, когато разбрах, че ти си онова момче, за което винаги мислех. Единственото момче, което някога съм желал. Единствения човек, когото някога съм докосвал. Ти беше различен, и още в началото го видях. Но и бях ядосан, че ти си това момче. Бях ядосан на себе си, аз те наранявах, а ти търпеше, за да запазиш компанията на баща си, и когато ти дадох шанс да си тръгнеш и да живееш спокойно ти остана до мен. Именно това ме накара да те обикна. Ти остана до мен.- прошепнах и целунах главата му.
-Аз не съжалявам за нищо до сега, и не бих съжалявал, щом ти си до мен.- усмихна се по-широко и сложи ръка на бузата ми.
-Обещавам, че ще бъда до теб, каквото и да се случи.- прошепна и ме целуна. Всичко това беше толкова истинско. Чувствата ни бяха истински. Момента бе истински, радвах се, че знам поне една от хилядите мисли в главата му. Радвах се, че не съжалява. Той отново постави глава на гърдите ми и мислеше. Аз също мислех.
Беше тихо. Всеки бе потънал в свои мисли.
Но дори тишината бе приятна. Не заради друго, а заради любовта и потребността, които изпитваме един към друг.