Revenge

Chapter 1 ● There is a fire.

ТРИ ГОДИНИ ПО - КЪСНО

НГТ

Антонела спеше спокойно,докато две малки ангелчета не решиха да я събудят. Те се затичаха към леглото и скочиха върху нея. Тя се стресна и светкавично се изправи. Децата се засмяха и легнаха до нея.
-Не е честно да ме събуждате. - скара им се леко тя, а те се засмяха.
- Събудихме мама! - извика Тиаго и даде пет на малкото момиченце до него.
- Така ли? - попита тя и една зловеща усмивка се появи на лицето ѝ. - Щом събудихте мен, не мислите ли, че е време да събудим и Химена? - предложи тя.
- Да! - извика радостно Тиаго. - Да събудим леля. - малкото момченце слезе от леглото и помогна на Ема да слезе. След това я хвана за ръката и я отведе в стаята на Химена. Анти стана от леглото и се отправи към стаята на Хим. Отвори вратата и пусна малките ангелчета вътре. Двете деца се затичаха и скочиха върху леглото на Хим. Момичето моментално отвори очи.
- Мамка му. - простена тя и се хвана за главата.
- Внимавай с думите. - скара й се Анти и погледна към децата. - И ако не прекарваше всяка нощ, напивайки се в поредния бар, нямаше да те боли всяка сутрин глава. - продължи тя.
- Моля те!Не ми е до теб от сутринта. - каза тя и пак легна,завивайки се през глава.
- Деца, хайде, отидете в кухнята, аз ще дойда след малко. - двете деца я послушахаи излязоха от стаята. Анти отиде до банята, отвори един шкаф и от там изкарахапчета. Извади две и ги сложи върху нощното шкафче на Хим. - Ако не станеш скоро, ще закъснееш за работа. И следващия път можеш да кажеш поне едно„Добро утро" на дъщеря си. - каза ядосано и излезе. Пред вратата намери малкотомомиченце и се усмихна тъжно.
- Не е хубаво да подслушваш, мила. - каза тя и вдигна малката на ръце.
- Знам. - каза тъжно тя. - Лельо Анти, защо мама не ме обича?
- Не е вярно, мила. Тя те обожава. Просто... просто много нараниха мама и тя... тя вече спря да изразява чувствата си и ... и - Анти не знаеше какво да каже. Не знаеше как да обясни на това малко създание какво е преживяла Хим. Но каквото и да бе станало, това не я оправдаваше. Не можеше да се държи така с детето. Майката е най - важното нещо за едно дете, а Хим не бе от майките на годината. Тя почти не виждаше малката. По цял ден бе на работа, а след това се прибираше за половин час и пак излизаше. - Тя те обича и то много, просто не го показва.
- Кой нарани мама?
- Никой, миличка. Тя сама се нарани.

Химена стана мързеливо от леглото. Видя хапчетата на шкафчето и ги изпи. Седна на леглото и се хвана за главата. Какво правеше? Защо причиняваше това на невинното дете? Може би от самото начало бе права и трябваше да се отърве от него. Тя стана от леглото и влезе в банята. Това ежедневие вече почваше да й омръзва. Правеше едно и също всеки ден. Ставаше след поредната бурна нощ, отиваше на работа, прибираше се с Лео, след това излизаше и пиеше до забрава. А при нея това беше трудно. Но това беше само за пред другите.Не можеше да си позволи да изглежда слаба. Не и сега, когато и двете са в опасност.. Живота я бе наказвал много пъти. След всеки един от тях, се изправяше безпроблемно. Но този път...този път сякаш нещо се пречупи. Пречупи се вярата й. Вярата в нещо, което не признаваше. Вярата, че е победена. Победи я човекът, на когото най - много държеше. А и този път не беше сама. Тя излезе от банята, облече се и излезе от стаята. Влезе в кухнята и си взе кафето, което както всяка сутрин, я чакаше на плота. Погледа й падна на малкото момиче, което стоеше и закусваше.
-Довиждане ,мила. - каза тя и целуна малкото момиченце по пухкавите бузки.
- Чао, мами.
- Чао, лельо. Целуни татко от мен.
- До скоро, Тиаго. - провикна се тя и излезе. Качи се в Аudi А7 Sportback. Да, бе оставила всичко от стария си живот. Дори и Ферари. Много трудно се раздели с него, но знаеше, че трябва. Раздели се и с оръжията, и с наркотиците, е, поне с трафика им, но най - много й липсваше Ферари. Все пак първата любов не се забравя. Запали колата и тръгна.