Revenge

Chapter 2 ● Showtime.

ГТ Хим

- Най сетне излезе.- казах на Лео. Вече от десет минути го чаках пред съблекалните.
- Не си го изкарвай на мен.- каза той, вдигайки защитнически ръце. Поклатих глава и тръгнах напред. Той ме догони и заедно слязохме в паркинга. Отключих колата и двамата влязохме. Запалих двигателя и потеглих.
- Все още не мога да свикна без Ферари.
- Сега знаеш какво ми е на мен.-въздъхнах. Единственото, което ми липсваше от стария ми живот, е Ферари.- Но ако искаме да се предпазим, трябва да се откажем от някои неща, нали?
- Да. Сега това е единственото важно нещо. Анти ми каза, че пак сте се скарали.
- Да.
- Тя наистина мисли, че пиеш по цяла вечер и се натискаш с поредния. Няма ли да е по-лесно, ако просто й кажем?- попита ме той. Адски обичах Антонела и й бях изключително задължена за всичко, което прави, но не мога да й кажа какво правя наистина.

- И пак да ме упреква, че не се отказвам от отмъщението дори заради дъщеря си? Няма да стане, Лео.- той въздъхна и поклати глава.
- А не е ли така, Хим?- отново започна той.
- Не, не е така.- казах малко по - високо.- Дори не съм сигурна, че е бил Майкъл.
- Кой друг би се опитал да те убие?
- Сериозно ли? Ехо, аз съм бивш наркобос. На всеки ъгъл има някой, готов да ме убие. И ако този някой разбере за Ема, това ще е краят.- Година, след като се върнах в Барселона, запалиха къщата ми. Ема беше вътре с мен. Можеше да изгори вътре. Ако разбера кой го е направил, ще го изгоря жив.
- Знаеш ли, този път не мисля, че е Майкъл.- призна Лео.
- Дори не съм си го и помислила. Въпреки всичко, той ме обича и едва ли би ме изгорил.
Ако той искаше да ме убие, вече щях да съм мъртва.
- Ами онзи, който запали пожара, когато умря баща ти?
- Така и не разбрахме кой е?- дали Лео е прав. Е, наистина някой се опитва да ме подпали. И едва ли е някой от хората на Майкъл. Все пак и той бе там, когато татко умря. Все пак той ме спаси. Ако е искал да ме убие, щеше да го няправи още тогава.
- Няма значение кой е бил. Сега най-важното е никой да не разбере за Ема.-каза Лео и сложи окуражително ръката си върху рамото ми.- Спри тук. Трябва да напазарувам.Антонела е решила да готви.- каза той, а аз паркирах пред един супермаркет.
- Значи ще минем и за пица?-попитах.
- Със сигурност.

ГТ Хари

- Дано Бар е добре.- възкликна притеснено Дилан. Най - накрая му бях научил името.
- Пилотът на хеликоптера се обади. Каза, че е била в безсъзнание, когато са я намерили.- каза Ед, влизайки в стаята.
- Тя ще се оправи. Идват ли? - попитах го.
- Да, пилотът се обади, че са кацнали и до десет минути ще са тук.
Боже, наистина ли щях да се побъркам от притеснение за Бар. Та аз дори не я понасях. Откакто с Луи заминаха, не съм се чувал с нея. Звънящият телефон прекъсна мислите ми за Барбара.
-Хари? Какво става? Тя добре ли е? Защо не си вдига телефона? - изпищя в ухото ми Сиси.
- Спокойно, Сис. Тя ще се оправи. Почти са тук. Когато дойдат, ще ти звънна. Става ли? - опитах да я успокоя. Тя въздъхна и се поотпусна. Явно се е поуспокоила.
- Добре, Хари. Звънни ми. - прошепна тя и затвори телефона.
Откакто Хим замина ,със Сис се бяхме сближили доста. Всички постоянно ме разпитваха какво е станало, само тя седна и ме изслуша, без да ме упреква и задава въпроси. Само тя ме подкрепи. Не съм имал такова доверие на никого, каквото имам на нея. Е, освен може би на Хим, но това е различно. Входната врата се отвори с гръм и трясък. Да, това определено беше Бар. Тя връхлетя в хола и се огледа.
-Хари. - каза успокоено тя.
- Слава Богу! Почти искам да те прегърна. - казах, а тя се засмя и се затича към мен. Обви крехките си ръце около врата ми и ме притисна силно. - Радвам се, че си добре. - прошепнах. Тя се отдели от мен и се затича към Дилън, прегръщайки го силно, бих казал дори болезнено.
След половин час прегръдки, най - сетне бяхме седнали на дивана. Звъннах на Сиси и пуснах високоговорителя.
-Какво, за бога, стана, Бар?! - развика се тя.
- Нямам идея. Както си седях, надуших бензин, но реших, че може би си въобразявам. Изведнъж, преди да се усетя, бях заобиколена от пламъци.
- Видя ли някого, който поне малко да ти изглежда съмнителен или подкупен? - попитах.
- Всичките ми хора са чисти и неподкупни, Хари. - каза леко раздразнено. Бръкна в джоба на панталоните си и извади някакво листче. - Това е за теб, Хари. Намерих го на земята. - взех листчето от ръцете й и внимателно го разтворих.

Играта започва, Стайлс.

Мамка му. Този почерк ми е познат. Не бих го сбъркал никъде. Но е невъзможно да е той.

ГТ Луи

-Дали е бил Майкъл? - попитах. - Дали отново не се опитва да ни разруши живота?
- Едва ли. Ако той искаше Бар да е мъртва, сега нямаше да сме тук. А и той не си пада по пожарите. - защити го Ед
- Явно забравяш как изгори хората ми преди три години.- каза заядливо Хари.
- Това беше различно. Тогава имаше изгода. Сега каква му е изгодата да подпали Бар. А и никой не го е виждал от три години.
- Ед е прав. Да не забравяме, че се опитаха да подпалят и него. - каза Сиси.
- Ами ако и двата случая са свързани? - попита Дилън.
- Ако е така, ни предстои нещо много по - жестоко от Майкъл.
Всичко е свързано, а?

Ретроспекция

-Лу, хайде, размърдай се, ако не искаш да изгориш! - извика ми Найл. Пламъците се разрастваха бързо. Всички едва дишахме, а имахме да минем още един етаж. Изведнъж пред погледа ми попадна червена коса. Потърках очите си.
- Хайде, Лу, защо се бавиш. - върна се при мен Найл и ме задърпа за ръката.
- Мисля, че видях Наташа. - прошепнах.
- Стига глупости. Какво ще прави Наташа тук. Хайде.

Край

-Хари, къде е Наташа? - попитах го.
- Мисля, че е горе. Върна се малко преди да дойдете. Защо?
- Нямало я е. Не съм забелязал. Къде е била? - попита Ед.
- На някаква почивка. - каза незаинтересовано Хари.
- Стига сте говорили за тая курва. - каза Дилан. - Сега най - важното е да помислим какво ще правим. - продължи той и веднагически всички погледи се забиха в мен.
- Мисля, че ако всичко е свързано, никой от нас не е в безопасност.- погледнах към Хари. Той завъртя очи и простена.
- Не вярвах, че точно аз ще го кажа, но стягайте си багажа, заминаваме за Барселона.